Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Когато влизат през една странична врата в замъка, посреща ги масово влажно гукане оваляно в бял пух. Подовете са мръсни и осеяни с бутилки и парчета хартия. Някои от листата са подпечатани с пурпурно „GEHEIME KOMMANDOSACHE“652. През счупените прозорци влитат и излитат птици. Тънки лъчи светлина проникват през пролуки и дупки. Прахът, раздухван от крилата на гълъбите е в постоянно движение тук. Стените са окичени с помътнели и потъмнели портрети на благородници с обемисти фризури а ла Фридрих Велики, на дами с гладки лица и овални очи с деколтирани рокли, чиито метри коприна преливат надолу в праха и плясъка на крилата в тъмните стаи. Гълъбови лайна покриват всичко наоколо.
За разлика от тях, лабораторията на Цвитер на горния етаж е ярко осветена, добре подредена, препълнена с колби и други съдове от издувно стъкло, работни маси, разноцветни лампи, пъстри кутии, зелени папки — лаборатория на безумен нацистки учен! Къде си ти, Пластмасови човече?
Там е само Цвитер: нисък и набит, тъмна коса сресана на път по средата, стъклата на очилата му дебели като илюминатори на батисфера, а зад тях флуоресцентните хидри, змиорки и скатове на диференциалните уравнения на системата за автоматично регулиране браздят моретата…
Но когато виждат Слотроп настъпва незабавно избистряне и остъклените бариери падат. Х-м-м-м, Т.С., какво е това? Кои са тези хора? Какво е станало с ябълките в бузите на стария Глимпф? Какво прави от тази страна на оградата в Гармиш един нацистки експерт по насочването, в своята непокътната лаборатория?
□ □ □ □ □ □ □
По времето, когато белите инженери спореха за качествата на бъдещата система за подаване на гориво, един от тях дойде при Енциан от Блайхероде и рече:
— Не можем да постигнем съгласие за налягането в горивната камера.
Изчисленията ни показват, че за предпочитане е работно налягане от 40 атм. Но всичките известни нам данни, са групирани в порядъка на стойност от само около 10 атм.
— В такъв случай вие очевидно трябва да се вслушате в данните — отвърна Нгуарореруе653.
— Но това няма да бъде най-оптималната или най-ефективната стойност — възрази немецът.
— Горделивецо, какво представляват тези данни, ако не явно откровение — заяви Нгуарореруе. — Откъде са получени те, ако не от бъдещата Ракета? Как се осмеляваш да сравняваш число получено единствено на хартия, с число, възникнало от самата Ракета? Отхвърли високомерието и проектирай, изхождайки от някаква компромисна стойност.