V. [bg]

— Рейчъл, аз пуших трева — призна той след седмица, когато се бе отбил за малко в апартамента.

— Махай се оттук.

— ’Кво?

— Ти се превръщаш в марионетка — укори го Рейчъл.

— Поне малко не те ли интересува какво е усещането?

— Пушила съм трева, ако искаш да знаеш. Глупашко занимание, като мастурбацията. Щом се кефиш, добре. Но без мен.

— Беше само веднъж. Колкото да опитам.

— Аз пък ще ти кажа само веднъж: тази Пасмина не живее, а само опитва да съществува по някакъв начин. Пасмината не създава, а само одумва хората, които сътворяват нещо. Варезе, Йонеско, де Коонинг, Витгенщайн354, повдига ми се направо! Пасмината несъзнателно пародира себе си. А списание „Тайм“ напълно съзнателно приема всичко насериозно.

— Забавно е.

— А и това се отразява зле на потентността ти.

Той все още бе твърде замаян от марихуаната, за да спори. Нехайно развеселен излезе от апартамента, в компанията на Каризма и Фу.

Рейчъл се заключи в банята с транзистора и поплака малко. По радиото някой пееше баналната стара песен: как винаги огорчаваш този, когото обичаш и когото изобщо не трябва да огорчаваш. „Точно така, — мислеше Рейчъл, — но обича ли ме изобщо Бени? Аз го обичам. Поне тъй мисля. А нямам абсолютно никаква причина, за да го обичам.“ И зарида още по-силно.

Около един през нощта тя се появи в „Лъжицата“ с разпусната коса, цялата в черно, без никаква козметика освен размазаните печални кръгове туш около очите, придаващи й сходство с енот. Приличаше на всички останали жени и момичета наоколо: т.е. на курва.

— Извинявай, Бени. Съжалявам — каза тя. И след малко:

— Можеш да ме обиждаш и огорчаваш колкото искаш. Само ела с мен у дома, в леглото… — И много по-късно, в нейния апартамент, извърната с лице към стената: — Дори не е нужно да бъдеш мъж с мен. Само се преструвай, че ме обичаш.

Думите й не спомагаха особено за подобряване на настроението му. Ала и не го накараха да спре да ходи в „Лъжицата“.

Една вечер в „Клонестият тис“ двамата със Стенсъл се напиха.

— Стенсъл напуска страната — обяви Стенсъл. Очевидно бе желанието му да намери събеседник.

— И аз искам да замина някъде.

Стенсъл Младши се оказа талантлив последовател на Макиавели. Много скоро Профейн вече му описваше своите проблеми с жените.

— Не проумявам какво й е скимнало на Паола. Ти я познаваш по-добре. Наясно ли си какво иска тя?

Неудобен въпрос за Стенсъл.

— Вие двамата не сте ли…? — почна да извърта той. — Как да го кажа?…

— Не — отвърна Профейн. — Не и не.

Но Стенсъл дойде и следващата вечер.