История на Втората световна война

Но след като на 22 март стигат Брест, линейните крайцери остават там в бездействие поради тежките въздушни бомбардировки, на които британците подлагат пристанището през април. В началото на втората половина на май новият германски линеен кораб „Бисмарк“, придружаван от новия крайцер „Принц Ойген“, се отправя към Атлантическия океан. Британското разузнаване си върши добре работата и предупреждението за присъствието им в протока Категат е получено в Лондон на 21 май, а по-късно същия ден те са забелязани от самолет на бреговата охрана близо до Бергън. Линейният крайцер „Худ“ и линейният кораб „Принс оф Уелс“ под командването на вицеадмирал Л. Холанд веднага отплават от Скапа Флоу, за да ги пресрещнат някъде северно от Исландия. На следващата вечер, след като въздушното разузнаване докладва, че те вече са напуснали района на Бергън, главният флот (командван от адмирал Тоуви) също отплава от Скапа Флоу в тази посока. Вечерта на 23 май двата германски кораба сазабелязани от крайцерите „Норфък“ и „Съфък“ в Датския проток — между Исландия и края на ледените полета източно от Гренландия. През това време корабите на адмирал Холанд са близо до южния край на протока.

На пръв поглед тази военноморска част има голямо превъзходство, тъй като 42 000-тонният „Худ“ е най-големият кораб в двата флота, разполага с осем 381-милиметрови оръдия и се придружава от новия линеен кораб „Принс оф Уелс“ (35 000 т с десет 305-милиметрови оръдия). Обаче „Худ“, който е построен през 1920 г., преди Вашингтонския договор, не е напълно модернизиран — избухването на войната през 1939 г. изпреварва решението на ръководството на Адмиралтейството през март същата година да му се сложи по-добра бронезащита както хоризонтално, така и вертикално, а „Принс оф Уелс“ е толкова нов, че въоръжението му не е напълно изпробвано. (Всъщност на борда му все още е имало специалисти от корабостроителницата в Клайдсайд.) Въпреки че би трябвало да се съобразяват с ограниченията на Вашингтонския договор — до 35 000 т за линейните кораби и 10 000 т за тежките крайцери, германските кораби в действителност са съответно 42 000 и 15 000-тонни, защитени с по-дебела броня, отколкото се предполага. Освен това тяхното, общо взето, малко по-слабо основно въоръжение — осем 380-милиметрови оръдия на „Бисмарк“ и осем 203-милиметрови оръдия на „Принц Ойген“ — се компенсира не само от дефектите в оръдията на „Принс оф Уелс“ и от по-съвършените германски уреди за измерване на разстояние-то, но и от начина, по който британските кораби влизат в бой.