Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
От гърдите й внезапно щръкна сянка на дървено острие и Вин отскочи встрани миг преди истинската стрела да я прободе. Погледна към портата и видя няколко стражници с лъкове.
„Тя просто чака да ми свърши атиумът. Иска да побягна. Знае, че може да ме настигне“.
Имаше само една възможност: атака.
Шан смръщи изненадано вежди, когато Вин се метна напред — призрачни стрели одраскаха камъните миг преди истинските да ги последват. Вин се шмугна между две — подхранваният й от атиум ум знаеше точно как да се движи — и усети как едната раздвижва въздуха до бузата й.
Шан замахна с кинжалите и Вин се наведе настрана, избегна първия удар и блокира втория с ръка. Острието разряза болезнено китката й и от раната рукна кръв. Всяка капка бе като прозрачна атиумна проекция. Вин разпали пютриум и удари Шан с юмрук в корема.
Шан изстена от болка и се преви, но не падна.
„Атиумът почти свърши — помисли отчаяно Вин. — Остават само няколко секунди“.
И тогава се реши. Пое смъртоносния риск и изгаси атиума малко по-рано.
Шан се приближи със зловеща усмивка, стиснала уверено кинжала. Предполагаше, че Вин е изчерпала атиума си — и че следователно е безпомощна. Беззащитна.
И в този миг Вин разпали последните късчета. Шан спря объркана, което даде на Вин желаната възможност — и в същия миг отгоре долетя призрачна стрела.
Вин улови истинската, която я последва — въпреки че беше огладено, дървото остърга болезнено дланта й — и я заби дълбоко в гърдите на Шан. Стрелата се счупи и краят с перата остана в ръката на Вин. Шан се люшна назад, но успя да се задържи на крака.
„Проклет пютриум!“ — изруга Вин и измъкна сабята от ножницата на лежащия в безсъзнание в краката й войник. Скочи напред, стиснала решително зъби, и Шан — все още замаяна — вдигна ръка, за да Тласне сабята настрани.
Вин остави оръжието да отлети — то бе само за отвличане на вниманието — и заби и счупения край на стрелата в гърдите на противничката си.
Този път Шан падна. Опита се да се изправи, но стрелата, изглежда, бе засегнала сериозно сърцето й, защото тя внезапно пребледня. Гърчи се още няколко секунди, после замря безжизнена върху камъните.
Вин се надигна, пое си дъх и изтри кръвта от бузата си — едва сега осъзна, че само я размазва по лицето си още повече.
Погледна към покрива, сбогува се мислено с Елънд и скочи в нощта.
31.
Повечето хора се безпокоят от това дали ще ги запомнят. Аз нямам подобни страхове: дори ако не обръщам внимание на териските пророчества, породих такъв хаос, сблъсъци и надежди на този свят, че шансът да бъда забравен е нищожен.
Безпокоя се какво ще говорят за мен. Историците могат да правят с миналото каквото си поискат. След хиляди години ще ме помнят ли още като онзи, който е защитил човечеството от могъщо зло? Или като тиран, опитал се нагло да се превърне в легенда?
— Не зная — рече Келсайър, усмихна се и същевременно сви рамене. — От Бриз би станал чудесен министър по чистотата.
Останалите се изкискаха, само Бриз сви недоволно устни.
— Не разбирам защо все аз се превръщам в център на присмеха ви. Защо избирате единствения достоен човек в тази група за прицел на подигравките си?
— Защото, драги мой — имитира го Хам, — няма по-подходящ от теб.
— О, стига вече! — изпъшка Бриз. Дух почти се търкаляше на пода от смях. — Всичко това е абсолютно детинско. Хамънд, мисля, че само момчето намира думите ти за смешни.
— Аз съм войник — изръмжа Хам и вдигна чашата си. — Духовитите ти словесни атаки не могат да ми направят нищо, понеже може би съм твърде глупав, за да ги схвана.
Келсайър се засмя. Един от неприятните странични ефекти, свързани с нощните му излизания, бе, че му липсваха вечерните сбирки в кухнята на Клъбс. Бриз и Хам както винаги се дърлеха. Докс седеше в другия край на масата и преглеждаше тефтерите и докладите, а Дух слушаше и се кикотеше. Клъбс наблюдаваше всичко това от своя ъгъл и видимо се наслаждаваше на факта, че се мръщи най-добре от всички в компанията.
— Време е да тръгвам, господарю Келсайър — заяви Сейзед, след като погледна часовника на стената. — Господарката Вин сигурно вече е готова.
Келсайър кимна.
— Аз също ще вървя. Чакат ме още много…
Външната врата се отвори с трясък и нахлу Вин, само по бельо, при това опръскано с кръв.
— Вин! — извика Хам и скочи.
На бузата й имаше кървава резка, едната й ръка беше превързана.
— Добре съм.
— Къде ти е роклята? — попита Доксон.
— Роклята ли? — Вин погледна разкъсаните си дрехи. — Ами… пречеше ми. Съжалявам, Докс.
— В името на лорд Владетеля, момиче! — възкликна Бриз. — Майната й на роклята! Ти как си?