Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Но… — стресна се Вин. — Как…?
— Сигурно е свързано със силата, както каза ти. Инквизиторите могат да Тласкат и Теглят по-силно от всеки Мъглороден — може би са толкова могъщи, че надделяват над металите на другите.
— Келсайър — тихо каза Вин. — Аз не съм инквизитор.
— Но си силна — каза той. — По-силна, отколкото би трябвало да бъдеш. Помисли си — тази нощ уби истинска Мъглородна!
— Беше късмет — рече тя и се изчерви. — Успях да я измамя.
— Вин, в аломантията всичко е измама. Не, в теб наистина има нещо особено. Забелязах го още първия ден, когато отблъсна опита ми да Тласкам чувствата ти.
Тя се изчерви още повече.
— Не може да е това, Келсайър. Може би съм се упражнявала с бронз повече от теб… не зная… но просто…
— Вин — прекъсна я той. — Мисля, че омаловажаваш способностите си. Всички знаем, че си невероятно добра. И ако наистина можеш да проникваш през меден облак… тогава… направо не знам. Знаеш ли, опитай се да посъбудиш самоуважението си, дете! Ако има нещо, на което ще опитам да те науча, това ще е да си по-уверена.
Вин се усмихна.
— Хайде — подкани я той и й протегна ръка. — Сейзед ще има да мрънка, ако не му позволиш да си свърши работата с раната ти, а Хам сигурно умира от нетърпение да му разкажеш за двубоя. Между другото, добре си направила, че си оставила трупа на Шан в Цитаделата Венчър — когато в Къща Елариел научат, че са я намерили мъртва при Венчърови…
— Келсайър, не съм сигурна дали съм готова да сляза долу. Как ще се изправя пред тях?
Келсайър се разсмя.
— О, не бери грижа. Ако не изръсваш по някоя глупост от време на време, значи не ти е мястото в нашата група.
— Елънд, как можеш да четеш в такъв момент? — попита Джастис.
Елънд вдигна очи от книгата.
— Четенето ме успокоява.
Джастис повдигна вежди, намести се нервно на седалката и запотропва с пръсти. Пердетата бяха спуснати, отчасти за да скрият светлината от фенера на Елънд, а също и заради мъглите. Макар че Елънд не го признаваше, мътните талази навън го изнервяха. От благородниците не се очакваше да се плашат от подобни неща, но това не променяше факта, че гъстата леплива мъгла го караше да изтръпва.
— Баща ти ще посинее от яд — заяви Джастис, продължаваше да потропва с пръсти.
Елънд сви рамене, макар че това, което чу, не му се понрави. Не заради баща му, а заради случилото се тази нощ. Изглежда, някои аломанти бяха проследили срещите им. С каква информация разполагаха? Знаеха ли за книгите му?
За негов късмет един от тях се бе спънал и бе паднал през прозореца. След това настъпи истинска суматоха — дотичаха войници и гости, обхванати от паника. Първата мисъл на Елънд беше за книгите — опасните, тези, заради които принудителите можеха да му създадат сериозни неприятности.
Така че той се възползва от объркването, за да се отърве от тях. Напъха ги в една торба и двамата с Джастис излязоха през един страничен вход. Метнаха се в една карета и заедно с останалите, които напускаха панически двора, се озоваха на улицата. Никой не ги забеляза.
„Сигурно всички вече са се успокоили — помисли Елънд. — Разбрали са, че Къща Венчър не се опитва да ги нападне и че няма никаква опасност. Само няколко несръчни шпиони“.
Досега трябваше да се е прибрал. Но реши да използва удобния момент, за да се срещне с друга група шпиони. Този път негови.
На вратата се почука и Джастис подскочи. Елънд затвори книгата и отвори. Фелт, един от най-старите шпиони на Къща Венчър, се качи в каретата и кимна уважително на Елънд, после и на Джастис.
— Е? — подкани го Джастис.
Фелт седна с присъщата на неговия вид странна гъвкавост и докладва:
— Милорд, официално в тази сграда се помещава дърводелска работилница. Един от хората ми е чувал за нея — държи я майстор Кладент, скаа дърводелец от по-заможните.
Елънд се намръщи.
— Защо стюардът на Валет ще ходи там?
— Милорд, според нас тази работилница е само параван — обясни Фелт. — Следим сградата, както ни наредихте. Но трябва да сме внимателни — на покрива и на горния етаж има няколко тайни наблюдателници.
Елънд го изгледа стреснато.
— Доста странна предпазна мярка за обикновена работилница, не мислиш ли?
— И това не е всичко, милорд. Един от нашите най-добри помощници успя да се промъкне в самата сграда. Но не могъл да подслуша почти нищо — всички прозорци и врати са добре изолирани.
„Още една странна предпазна мярка“ — помисли Елънд и попита:
— И какво според теб може да означава това?
— Милорд, там със сигурност има подземно скривалище — отвърна Фелт. — При това доста добро. Ако нямахме причини да сме изключително внимателни, със сигурност щяхме да пропуснем всички тези признаци. Според мен хората вътре — включително терисецът — са членове на шайка скаа крадци. Добре финансирани и доста опитни.