Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Нали ви казах: добре съм.
Дух — не откъсваше поглед от полуголата Вин — се беше изчервил до уши. Сейзед заоглежда раните й.
— Мисля, че направих нещо лошо — рече Вин. — Аз… май… убих Шан Елариел.
— Какво?! — възкликна Келсайър.
Сейзед вече внимателно размотаваше превръзката.
— Тя се оказа Мъглородна. Сбихме се. Победих я.
„Убила си напълно обучена Мъглородна? — помисли смаяно Келсайър. — Та аз те подготвям само от осем месеца!“
— Господарю Хамънд — помоли Сейзед, — ще ми донесете ли чантата с лекарства?
— А също и нещо да се облече — обади се Келсайър. — Иначе бедният Дух ще получи сърдечен пристъп.
— Какво им е на дрехите ми? — попита Вин сърдито. — Носила съм и по-оскъдно облекло, когато бях в бандата.
— Вин, това е бельо — посочи Доксон.
— Е, и?
— Въпросът е принципен — продължи спокойно Доксон. — Младите дами не тичат по улиците само по бельо — колкото и да прилича на ежедневни дрехи.
Вин повдигна рамене и седна, та Сейзед да й направи нова превръзка. Изглеждаше… напълно изчерпана. И не само от двубоя. „Какво още може да се е случило на този бал?“ — запита се Келсайър, а на глас попита:
— И къде се срещна с тази Елариел?
— В Цитаделата Венчър — отвърна Вин и сведе поглед. — Аз… мисля, че някои от стражниците ме видяха. Може би и някои благородници, но не съм сигурна.
— Виж, това вече е лошо — въздъхна Доксон. — Тази рана на бузата ще си личи дори с грим отгоре. Ама честно, вие аломантите… Никога ли не си помисляте как ще изглеждате в деня, след като се сбиете с някой?
— Докс, трябваше да помисля преди всичко за това как да остана жива.
— Оплаква се, защото се безпокои за теб — каза Келсайър. Хам се върна с чантата. — Такъв си е той.
— Господарке, и двете рани трябва да се зашият веднага — каза Сейзед. — Опасявам се, че тази на ръката стига до костта.
Вин кимна и Сейзед почисти ръката й с дезинфектиращ разтвор и се захвана за работа. Тя понасяше действията му без видима болка — очевидно беше разпалила пютриум.
„Съвсем е изтощена — помисли Келсайър. Беше толкова крехка. Хамънд я заметна с едно наметало, но тя дори не забеляза. — Аз я забърках в това“.
Сейзед приключи с шева на ръката, пристегна превръзката и се зае с раната на бузата.
— И защо ти трябваше да се биеш с Мъглородна? — попита навъсено Келсайър. — По-добре да беше избягала. Не си ли взе поука от срещата с инквизиторите?
— Не можех да се измъкна, без да й обърна гръб — обясни Вин. — Освен това тя имаше повече атиум от мен. Ако не я бях нападнала, щеше да ме преследва и да ме настигне. Трябваше да я ударя, когато силите ни бяха равни.
— Но как въобще се забърка в тази история? — настоя Келсайър. — Тя ли те нападна?
Вин сведе очи към пода.
— Не — аз я нападнах.
— Защо?
Вин мълчеше. Сейзед внимателно зашиваше раната на бузата й.
— Защото щеше да убие Елънд — призна накрая Вин.
Келсайър изпъшка отчаяно.
— Елънд Венчър? Рискувала си живота си — и нашия план, живота на всички ни — за това глупаво момче?
— Да. — Вин го стрелна с очи.
— Какво ти става, момиче? — попита Келсайър. — Елънд Венчър не заслужава подобна жертва.
Тя се надигна ядосано — Сейзед се отдръпна — и наметалото падна на пода.
— Той е добър човек!
— Той е аристократ!
— И ти също! — тросна се Вин и махна с превързаната си ръка към останалите членове на групата и кухнята. — Какво ще кажеш за това? Че е живот на скаа? Какво знае всеки един от вас за живота на обикновения скаа? Благороднически дрешки, нападате враговете си нощем, ядете на корем, пийвате на воля. Това не е живот на скаа! — Тя пристъпи напред, втренчила поглед в Келсайър, и той премигна, изненадан от избухването й. — Какво знаеш за тях, Келсайър? Кога за последен път си спал на улицата, да трепериш от студ, да слушаш кашлицата на просяка до теб и да знаеш, че болестта му може да те убие? Въобще лягал ли си си някога с мисълта, че някой член на твоята банда може да дойде и да те изнасили? Случвало ли ти се е да си толкова гладен, че да ти се иска да забиеш нож в гърба на другаря си само за да му отнемеш залъка? Случвало ли ти се е собственият ти брат да те пребива, а ти да си му благодарен, защото поне някой ти обръща внимание? — Млъкна и си пое дъх с пухтене. Всички я гледаха втренчено. — Не ми говори за благородници — продължи Вин. — И не смей да говориш за хора, които не познаваш. Ти не си скаа — ти си благородник, само без титлата!
Обърна се и излезе. Келсайър я изпроводи със слисан поглед, онемял, изпълнен с чувство за вина.
За пръв път не знаеше какво да каже.