Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Боя се, че младият Венчър ще е сред първите жертви на войната — заговори Клис, докато прибираше огърлицата. — Колко жалко — той изглежда много приятен младеж. Дори малко прекалено приятен.
— Кога? — попита Вин. — Къде? Как?
— Толкова много въпроси и само една огърлица — подхвърли нехайно Клис.
— Само това имам сега! — призна Вин. В кесията си държеше няколко бронзови монети за Тласкане.
— Боя се, че както казах, тайната е ужасно скъпа — повтори Клис. — Ако ти призная, животът ми ще бъде изложен на…
„Това е! — рече си ядно Вин. — Глупави аристократични игрички!“
Разпали едновременно цинк и месинг, нанесе на Клис мощен емоционален аломантичен удар, Усмири всички нейни чувства, освен страха, улови го и го пришпори.
— Казвай! — Почти го изръмжа.
Клис изстена, олюля се и едва не падна на земята.
— Аломантка! Сега разбирам защо лорд Реноа е довел в Лутадел толкова далечна роднина!
— Говори! — Вин пристъпи напред.
— Тази вечер Елариеловите аломанти трябва да го убият — прошепна Клис. — Може вече да е мъртъв — трябваше да го нападнат, след като напусне масата на баща си. Но ако искаш отмъщение, ще трябва да насочиш вниманието си и към лорд Страф Венчър.
— Бащата на Елънд? — попита смаяно Вин.
— Разбира се, глупаво дете — отвърна Клис. — Лорд Венчър би се радвал на всяка възможност да предаде контрола на къщата си на своя племенник. Достатъчно е само да махне няколко стражници от покрива над стаята на младия Елънд, за да допусне там Елариеловите убийци. И тъй като убийството ще стане по време на малката философска среща, лорд Венчър ще се отърве едновременно и от Хастинг и Лекал!
Вин едва не подскочи. „Трябва да направя нещо!“
— Разбира се — продължи Клис, — лорд Венчър също го очаква изненада. Чух, че твоят Елънд притежавал странна… колекция от книги. Младият Венчър трябваше да е по-внимателен, когато разказваше за това на жените.
Вин втренчи поглед в усмихнатото й лице. Клис й намигна.
— Ще запазя твоята аломантия в тайна, дете мое. Но се постарай да ми бъде платено до утре следобед. Една дама трябва да се грижи за прехраната си — а както виждаш, аз се нуждая от сериозни количества. Що се отнася до Къща Венчър… какво пък, на твое място бих се дистанцирала от тях. Убийците на Шан ще предизвикат доста голяма суматоха тази вечер. Не бих се изненадала, ако в стаята на момчето се изтърси половината двор, за да провери каква е тази шумотевица. А когато видят какви книги е чело момчето… хъм, нека кажем, че за известно време принудителите ще бъдат силно заинтригувани от Къща Венчър. Твърде жалко, че Елънд ще е вече мъртъв — от доста време не сме имали публична екзекуция на благородник!
„Стаята на Елънд — помисли си отчаяно Вин. — Сигурно са там!“
Обърна се и прихвана краищата на роклята си, готова да се спусне забързано по стълбите.
— Къде отиваш? — попита изненадано Клис.
— Трябва да спра това! — рече Вин.
Клис се разсмя.
— Вече ти казах, че си закъсняла. Цитаделата Венчър е стара постройка и коридорите към жилищните помещения са като лабиринт. Ако не знаеш пътя, ще се изгубиш за часове.
Вин се огледа безпомощно.
— Освен това, дете — продължи Клис, — нали този младеж те отхвърли? Какво му дължиш?
Вин се поколеба.
„Тя е права. Какво му дължа?“
Отговорът дойде незабавно. „Аз го обичам“.
С тази мисъл се върна и силата и Вин се затича, изпратена от смеха на Клис.
Трябваше да опита. Влезе в един коридор и тръгна навътре, но си спомни думите на Клис — коридорите нататък бяха тъмни и пусти. Щеше да се изгуби и нямаше да стигне навреме.
„Покривът. Стаята на Елънд сигурно има външен балкон. Трябва ми прозорец!“
Изу обувките, смъкна и чорапите и хукна по коридора. Оглеждаше се трескаво за прозорец, достатъчно голям, за да мине през него. Скоро се озова в по-широк коридор, озаряван от няколко трепкащи факли.
От дясната страна имаше висок прозорец с виолетово-розово стъкло.
„Ще свърши работа“. Разпали стомана, изстреля се във въздуха и се Оттласна от масивната желязна врата зад себе си. Увисна за миг, след това Тласна с всички сили металния обков на прозореца.
Тялото й се люшна назад, но тя продължаваше да Тласка. Напъна сили, увиснала насред празния коридор, разпали пютриум, за да запази тялото си от противодействащите сили. Розовият прозорец беше огромен, но се състоеше предимно от стъкло. Колко здрав можеше да е?
Много. Вин изстена от напрежение. Чу зад гърба си пукот — тежката врата, която използваше за опора, започва да се откъртва от пантите.
„Хайде… поддай…!“ — повтаряше си тя ядосано. Парчета камък започнаха да се ровят около прозореца.