Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
А после прозорецът се откъсна от стената с оглушително пропукване, полетя навън в тъмната нощ и Вин излетя след него.
Обгърнаха я студени мъгли. Тя се Тласна леко от вратата в коридора, като се стараеше да не се отдалечава прекомерно, последва нов Тласък от падащия прозорец. Масивната рамка пореше въздуха към земята и разпръскваше мъглите по пътя си. Вин полетя право нагоре, към покрива.
Прозорецът се стовари с трясък на земята в мига, когато тя прелетя над покрива, с развята от вятъра рокля. Приземи се върху бронзовата обшивка и клекна. Усещаше хладния метал с ръцете си и босите си крака.
Разпаленият калай озари нощта. Не виждаше нищо нередно.
Разпали бронз, както я бе учил Марш, за да засича аломанти. Не долови нищо — убийците сигурно водеха със себе си Задимител.
„Не мога да претърся цялата сграда! — помисли Вин отчаяно. — Къде може да са?“
И изведнъж усети нещо. Аломантични пулсации в нощта. Слаби. Прикрити. Но все пак ги усети.
Изправи се и се затича по покрива, доверила се на инстинкта си. Докато бягаше, разгоря пютриум, сграбчи роклята си за деколтето и с едно движение я разкъса до долу. Извади от скрития джоб кесия с монети и стъкленици за метали и — без да забавя крачка — захвърли роклята настрана. Последваха я корсетът и ръкавиците. Вин — остана само по тънка бяла ризка без ръкави и бели шорти — се втурна презглава напред.
„Не може да съм закъсняла — повтаряше си. — О, не! Не бива!“
От мъглата пред нея изплуваха силуети. Стояха до скосен тавански прозорец — Вин вече беше подминала няколко такива. Една от фигурите посочи към прозореца и в ръката й блесна оръжие.
Вин извика, Тласна се от покрива и се извиси в дъга. Скочи в самия център на изненаданата групичка, измъкна с бързо движение кесията и я разкъса.
Във въздуха се разлетяха монети, лъснаха на светлината, която бликаше от прозореца. В мига, в който сияещият дъжд започна да се сипе, Вин Тласна.
Монетите се разлетяха като рояк насекоми, всяка оставяше диря в мъглата. Чуха се болезнени викове, когато монетите започнаха да се удрят в плът, и няколко от черните силуети паднаха.
Но няколко останаха. Литналите към тях монети отскочиха встрани, Тласнати от невидими аломантични ръце. Четирима от убийците останаха прави. Двама носеха мъглопелерини. Единият й се стори познат.
Шан Елариел. На Вин не й трябваше да види пелерината, за да разбере: имаше само една причина жена с ранга на Шан да участва в убийството. Тя беше Мъглородна.
— Ти?! — извика смаяно Шан. Носеше черен панталон и риза, черната й коса бе прихваната назад, пелерината й бе със стилна кройка.
„Двама Мъглородни — помисли Вин. — Лоша работа“. Отскочи назад, понеже единият от убийците замахна с фехтоваческо бастунче към главата й.
Вин се плъзна надолу по покрива, Тласна се, за да спре, и се завъртя. Протегна ръка и Притегли монетите, които не се бяха разхвърчали в нощта, събра ги в шепата си.
— Убийте я! — изсъска Шан. Двамата мъже, които Вин бе повалила, продължаваха да стенат на покрива. Не бяха мъртви, единият дори се опитваше да се изправи.
„Главорези — помисли Вин. — Другите двама сигурно са Монетомети“.
Сякаш за да потвърди мисълта й, единият се опита да Тласне встрани стъкленицата й. За щастие вътре нямаше достатъчно метал и Вин без усилие успя да я задържи.
Шан бе насочила вниманието си към прозореца.
„Не, няма да ти позволя“ — помисли Вин и отново се хвърли напред.
Монетометът я видя и нададе предупредителен вик. И, разбира се, се опита да я Тласне, но Вин се беше закотвила за обшития с бронз покрив. Разпали стомана и се Тласна с равномерно усилие.
Стоманеният тласък на мъжа — предаван през монетата на Вин и от нея на покрива — го изстреля във въздуха. Той изкрещя и се изгуби в мрака. Бе само Мъглив и не можеше да се Притегли обратно към покрива.
Вторият Монетомет се опита да обсипе Вин с боксинги, но тя ги отби с лекота. За съжаление той не бе така глупав като другаря си и освободи монетите веднага след като ги Тласна. Очевидно не си бе и помислил, че ще успее да я удари. Защо тогава упорстваше…
„Другият Мъглороден!“ — сети се Вин и се наведе рязко в мига, когато от тъмните мъгли изскочи мъж с порещи въздуха стъклени кинжали в ръце.
Вин успя да се измъкне на косъм и разпали пютриум, за да подсили баланса си. Скочи към ранения Главорез, който едва се държеше на крака, разпали нова доза пютриум и го блъсна с рамо в гърдите.
Той се олюля, притиснал с ръка окървавения си хълбок, препъна се и падна право върху прозореца. Тънкото цветно стъкло се строши и подсиленият с калай слух на Вин долови отдолу изненадани викове, последвани от трясъка на сгромолясващо се на пода тяло.