Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Това е чудесно — отвърна тя. — Но не означава, че…
— Валет — прекъсна я Елънд. — Ти също си бреме. И то голямо. Няма да те лъжа и да твърдя, че съм бил безразличен към теб — истината е, че не бях, и това още важи. Но знаех от самото начало — както и ти, — че това ще е само мимолетен флирт. Само че сега моята Къща се нуждае от мен — а това е по-важно от теб.
— Но… — Валет млъкна.
Елънд се беше обърнал, за да се върне масата.
— Елънд — повика го тя. — Моля те, не ми обръщай гръб.
Той спря и я погледна.
— Аз зная истината, Валет. Зная, че си ме лъгала, зная коя си. Не ме интересува — повярвай, не ти се сърдя, нито съм разочарован. Даже го очаквах. Ти просто… си играла своята игра. Като всички нас. — Млъкна, поклати глава и отново се обърна. — Като мен.
— Елънд? — повтори тя и протегна ръка към него.
— Не ме карай да те унижавам пред обществото, Валет.
Тя млъкна, вцепенена от думите му. А после в нея се надигнаха едновременно гняв и уплаха.
— Не си тръгвай — прошепна тя. — Не ме изоставяй и ти.
— Съжалявам. — Той сви рамене. — Но имам среща с приятелите си. Беше… забавно.
И се отдалечи.
Вин остана в тъмния тунел. Трепереше. Обърна се и закрачи към балкона. С крайчеца на окото си видя Елънд да пожелава приятна вечер на семейството си, а после да се отправя към коридора, водещ към стаите.
„Не може да постъпи така с мен. Не и Елънд. Не и точно сега…“
Но един глас отвътре — глас, който почти бе забравила — заговори. „Разбира се, че ще те зареже — прошепна Рийн. — Ще те изостави, без да му мигне окото. Всички те предават, Вин. На какво те учих?“
„Не! — възрази тя. — Това е само заради политическото напрежение. Той няма да си отиде“.
Гласът бе твърде истински — сякаш чуваше самата себе си.
Облегна се на перилата и събра смелост и сила да не се издаде. Нямаше да му позволи да я унищожи. Животът на улицата не я беше прекършил, нямаше да го направи и един егоистичен благородник. Повтаряше си го непрестанно.
Но защо я болеше много повече, отколкото от ударите на Кеймън?
— Ха, Валет Реноа — обади се един глас зад нея.
— Клис — рече Вин. — Аз… точно сега не съм в настроение за разговори.
— Ясно — отвърна Клис. — Виждам, че Елънд Венчър те е отхвърлил. Не се тревожи, дете мое — скоро ще си получи заслуженото.
Вин се обърна, озадачена от странния й тон. Стори й се някак променена. Сякаш се владееше много по-добре от друг път.
— Ще занесеш ли на чичо ти едно съобщение, мила моя? — попита небрежно Клис. — Кажи му, че човек в неговата позиция — без съюзници — ще срещне трудности да набира информация през следващите месеци. Ако му е нужен сигурен източник, нека се обърне към мен. Аз зная много интересни неща.
— Вие сте информатор!? — възкликна Вин, за миг забравила болката. — Но нали сте…
— Празноглава клюкарка? — попита нисичката жена. — Да, такава съм. Изумително е какви неща можеш да научиш, докато сплетничиш в двора. Хората се обръщат към теб, за да разпространяваш всякакви опашати лъжи, като онези сведения, дето ти ми пробута миналата седмица за Къща Хастинг. Защо ти трябва да разпространяваш подобни очебийни неистини? Дали Къща Реноа не залага на печалбата от продажба на оръжие през предстоящата война? А може би Реноа стои зад наскорошната атака срещу Хастинг? — Клис я разглеждаше със сияещи очи. — Предай на чичо ти, че мога да запазя тази информация за себе си — срещу дребно възнаграждение.
— Значи през цялото време сте ме мамили… — промълви слисано Вин.
— Разбира се, миличка. — Клис я потупа по ръката. — Точно това правим в двора. Все някога ще се научиш и ти — ако оцелееш. А сега бъди добро дете и завеси посланието на чичо ти.
Клис се обърна, готова да си тръгне. За пръв път се стори на Вин ослепителна в лъскавата си рокля.
— Почакайте! — спря я Вин. — Какво казахте одеве за Елънд? Че скоро ще си получи заслуженото?
— А? — Клис спря и я погледна. — Защо… това е така, Валет. Не помниш ли, че разпитваше за плановете на Шан Елариел?
„Шан?“ — учуди се Вин с нарастваща загриженост.
— Какво подготвя тя?
— Ето това, мила моя, е една доста скъпа тайна. Бих могла да я споделя с теб, но какво ще получа в замяна? Жена от незначителна Къща като моята трябва да се издържа по някакъв начин…
Вин свали сапфирената си огърлица, единствения накит, който носеше.
— Ето. Вземете я.
Клис взе огърлицата и я погледна замислено.
— Хм, много е хубава, наистина.
— Е, какво знаете? — почти й се скара Вин.