Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Вдигна глава и погледна със зла усмивка сащисаната Шан. Зад нея вторият Мъглороден изруга тихо.
— Ти… ти… — изломоти Шан с блеснали от гняв очи.
„Елънд, надявам се, че си схванал предупреждението и си избягал — помисли Вин. — Време е и аз да изчезвам“.
Не можеше да се изправи едновременно срещу двама Мъглородни — в повечето нощи не успяваше да надвие дори само Келсайър. Разпали стомана и се изстреля назад. Шан пристъпи напред и се Тласна след нея. Вторият Мъглороден я последва.
„О, небеса!“ — изруга Вин наум, завъртя се във въздуха и се Притегли към ръба на покрива близо до мястото, където бе избила прозореца. Под нея в двора вече притичваха фигури с фенери, чуваха се викове и дрънчене на оръжие. Лорд Венчър сигурно вече смяташе, че синът му е мъртъв. Очакваше го изненада.
Вин скочи в мъглите, чу, че двамата Мъглородни я следват, стъпи на покрива и отскочи отново.
„Лоша работа“ — помисли си, докато се носеше сред мътните течения. Не й бяха останали почти никакви монети, не носеше и кинжалите, а отзад я преследваха двама опитни Мъглородни.
Разпали желязо и трескаво затърси някаква котва. Една-единствена синя линия се движеше под нея и вляво.
Вин се прикачи за нея, промени траекторията си и се стрелна надолу. Котвата й се оказа нагръдната броня на нещастен стражник, който се бе проснал на стената и се беше вкопчил в един от зъберите, за да не литне нагоре към нея.
Вин стовари босите си крака върху гърдите му, отскочи и стъпи върху студения камък. Стражникът изпъшка и изпусна зъбера, но след миг отново се вкопчи в него, теглен от друга аломантична сила.
„Съжалявам, приятел“ — помисли Вин и го изрита през ръба на стената. Той веднага полетя нагоре и увисна във въздуха, сякаш бе окачен на яко въже.
В небето се чу шум от сблъскващи се тела и Вин зърна два силуета да падат безпомощно към двора. Усмихна се и хукна по стената. „Надявам се единият от двамата да е Шан“.
Скочи върху покрива на караулното. На площада отпред изплашените гости се качваха в каретите си.
„И така, започна войната между Къщите — помисли Вин. — Не смятах обаче, че аз ще й дам началото“.
Тъмна фигура се стрелна към нея от мъглите отгоре. Вин разпали пютриум и отскочи встрани. Шан се приземи ловко — с развята пелерина — върху караулното. Беше извадила кинжали и очите й горяха от ярост.
Вин скочи настрани, претърколи се по покрива и падна между двама стражници, които извикаха уплашено, стреснати от появата й. Шан скочи до тях и Тласна единия стражник към Вин. Той изкрещя от ужас и в същия миг Вин също започна да Тласка бронята му — но той бе по-тежък от нея и тя отхвърча назад. Придърпа се от стражника, за да забави падането си, и той се блъсна в стената. Вин скочи гъвкаво до него и сграбчи тоягата, която беше изпуснал.
Шан атакува сред блясък на въртящи се кинжали и Вин бе принудена да отстъпи. „Много е добра!“ — успя да си помисли с нарастваща уплаха. Самата тя почти не се бе упражнявала с кинжали — и сега съжали, задето не бе помолила Келсайър да я подготви още малко. Замахна с тоягата, но никога не бе използвала подобно оръжие и атаката й бе смехотворна.
Шан посече и Вин почувства остра болка в бузата. Отскочи, изпусна тоягата и докосна лицето си. По бузата и се стичаше кръв. Зърна усмивка на устните на Шан.
Едва сега си спомни за стъкленицата. Тази, която все още носеше, която й бе дал Келсайър.
Атиум.
Нямаше време да я вади от пояса си. Разпали стомана и я Тласна във въздуха пред себе си. После едновременно разпали желязо. Дръпна топчето атиум. Стъкленицата се строши и лъщящото мънисто литна право към устата й. Тя го лапна, преглътна го и го Притегли надолу.
Но преди да предприеме нещо, Шан Гаврътна своята стъкленица.
„Разбира се, че и тя има атиум!“
Но с какво количество разполагаше? Келсайър не бе дал на Вин много — щеше да стигне за не повече от трийсетина секунди. Шан скочи напред и дългата й черна коса се развя зад нея. Вин стисна зъби. Нямаше кой знае какъв избор.
Разпали атиума. Почти веднага тялото на Шан се размножи в дузина атиумни сенки. Това беше мъртвата хватка на Мъглородните — първият, чийто атиум се свършеше, щеше да загуби играта. Не можеш да избягаш от противник, който знае точно какво ще направиш.
Вин отстъпи назад, без да откъсва поглед от Шан. Аристократката я последва, призраците оформяха около нея истинска подвижна сфера. Изглеждаше спокойна. Уверена.
„Сигурно има предостатъчно атиум — помисли Вин. Усещаше как запасите и бързо се топят. — Трябва да бягам“.