Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Докато пресичаха долината, движейки се известно време по течението на бистра река, като се приближаваха все повече до двореца, дърветата малко се посгъстиха, застанаха по-близо едно до друго, всяко от тях представляваше великолепен екземпляр, сенките им покриваха пътя или поляната. Започнаха леко изкачване. На върха на едно възвишение дърветата сякаш се събраха плътно едно до друго и образувайки ограда, заобикаляха нещо от другата страна. През клоните пред себе си Ричард успя да зърне кулите на замъка.
Навлязоха в сенчеста, спокойна, обгръщаща ги катедрала от дървета.
Ричард чуваше нежния звук на капещата по мъхестата повърхност на скалата вода. Замъглени ивици светлина проникваха в тихото, онемяло пространство. Носеше се сладкият аромат на трева и листа.
Ръката на Самюъл се протегна напред. Ричард я проследи с поглед — сочеше в центъра на открито, заградено пространство. Там имаше един камък; от средата му извираше вода, която го обливаше отстрани и падаше в малко поточе, на дъното на което се виждаха зелени, мъхести камъни. Жена в дълга бяла рокля, с мека кафява коса, обърната с гръб към тях, седеше на ръба на камъка на шарена сянка и потапяше пръстите си в чистата вода. Дори в гръб тя му изглеждаше някак позната.
— Господарката — каза Самюъл и погледът му лъсна. Той посочи още веднъж, към другата страна на пътя, близо до тях. — Красивата дама.
Ричард видя Калан, която седеше някак вдървено. Имаше нещо странно в стойката й. Нещо върху нея се движеше. Самюъл обърна към него петнистата си глава, посочвайки въжето с дългия си сив пръст. Погледна Ричард с жълто око.
— Търсач обещал — изръмжа тихо той.
Ричард развърза въжето, взе раницата на Калан от рамото му и я сложи на земята. Самюъл изви крайчетата на безкръвните си устни към Ричард, изсъска, после изведнъж бързо потъна сред сенките и клекна, за да наблюдава на спокойствие какво ще се случи.
Ричард запреглъща с усилие, когато се насочи към Калан, коремът му се бе свил на топка. Изведнъж разбра какво се движеше върху нея.
Змии.
Калан беше покрита с плътна маса от змии. Всички, които успя да разпознае, бяха отровни. Огромни, тлъсти змии стягаха краката й, една стягаше кръста й; други ръцете й, отпуснати покрай тялото. В косата й щъкаха малки змийчета, подаващи острите си езичета; други пълзяха около врата й; имаше и още, които се спускаха надолу по ризата й, бутайки с глави копчетата. Щом го видя да приближава, тя с мъка се опита да успокои дишането си. Сърцето й биеше лудо. По бузите й се стичаха сълзи, потръпна съвсем леко.
— Не мърдай — каза той тихо. — Ще ги махна.
— Не! — прошепна в отговор тя. Очите й, широко отворени от ужас, се срещнаха с неговите. — Докоснеш ли ги или пък ако аз мръдна, ще ме ухапят.
— Всичко е наред — опита се да я успокои той, — ще те измъкна.
— Ричард — прошепна с молба тя, — аз съм мъртва. Остави ме. Махай се. Бягай.
Сякаш някаква невидима ръка го стисна за гърлото. По очите й разбираше какви усилия полага, за да овладее паниката си. Опита се да изглежда възможно най-спокоен, да й вдъхне кураж.
— Няма да те изоставя — каза с въздишка.
— Моля те, Ричард — дрезгаво прошепна тя, — заради мен, преди да е станало твърде късно. Бягай.
Тъничка отровна раирана пепелянка, завила опашка в косата й, плъзна глава пред лицето й. Червеният й език се стрелна към нея. Калан затвори очи и по бузата й се изтърколи още една сълза. Змията се завъртя на кравай и тръгна надолу по шията. Раираното й тяло потъна в ризата на Калан. Тя лекичко простена.
— Ще умра. Вече не можеш да ме спасиш. Моля те, Ричард, спаси себе си. Моля те. Бягай. Бягай, докато все още имаш възможност.
Ричард се опасяваше, че тя може да помръдне нарочно, за да я ухапят, за да се опита да го спаси, мислейки си, че в такъв случай той не би имал повод да остане повече. Трябваше да я убеди, че не бива да го прави. Той я погледна със спокоен поглед.
— Не. Дойдох да разбера къде е кутията. Докато това не стане, няма да си тръгна. А сега стой спокойно.
Почувствала какво прави змията под ризата й, Калан широко отвори очи. Прехапа долната си устна; веждите й се събраха на челото. Ричард преглътна сухо.
— Калан, само се дръж. Опитай се да мислиш за нещо друго.
Изпаднал в ярост, той се запъти към жената край камъка, която все още седеше с гръб към него. Нещо вътре в него го предупреди да не вади меча, но той не можеше, нямаше как да потисне яростта си, изригнала при вида на онова, което тя бе направила на Калан. Той стисна зъби и задиша тежко.