Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Страхувах се, че няма да дойда в Карбънкъл навреме. В морето имаше буря. — Той изглеждаше много уморен. — Още един ден и щях да закъснея. Всички щяхте да сте заминали.

Тя поклати глава, като запази спокоен израза на лицето си.

— Не. Утре преставаме да съществуваме тук технически. Но ще са необходими още няколко дни, за да се погрижим да не остане нищо, което да е от решаващо значение. Какво правиш ти тук, Мироу? Твоите хора казаха… те казаха, че не знаят къде си отишъл.

— Това беше моментно решение. — Той огледа празните ъгли на стаята. — Не бях планувал това пътуване. Боговете са ми свидетели, че не можех да си позволя да загубя толкова време. — Джеруша имаше чувството, че чува повече, отколкото разбира.

— Ти заминаваш на друг свят? — запита Тор с неочакван интерес. Енгенит я погледна така, като че ли едва сега я забеляза. — Ще търсиш жена, красива?

Енгенит погледна скептично.

— Може би. Но не такава, която иска да напусне Тийумат. Защото аз няма да заминавам.

— О-о! — Думите на Тор бяха пълни повече с недоверие, отколкото с разочарование. — Добре, че ме предупреди. Кой би желал да се ожени за глупак. Права ли съм, Полакс? — Тя го сръга.

— Както кажеш, Тор.

Тя шумно се засмя.

Джеруша се наведе над бюрото.

— Значи ти наистина оставаш тук, до края на живота си. — Беше съвсем разочарована, макар че нямаше право да бъде. — Ти не си дошъл тук, за да отпътуваш.

— Не. Тийумат е моят дом, Джеруша. Нищо не е променило моите чувства към него. И очаквам, че нищо не е променило твоите, като го напускаш. — Той каза това като нещо решено.

— Не. — Той кимна примирен. Прие без коментар нейното решение… така, както бе направил по-рано, при последната им среща. Сякаш това нямаше значение. — Тогава защо дойде? — попита тя малко по-силно. — Ти каза, че не искаш да присъстваш на този Фестивал.

— Не исках. — Той стана хладен като нея. — Дойдох да ти кажа довиждане. Това беше единствената причина.

Единствената причина? Тя почувства лицето й да гори от изненада и смущение. По дяволите, Енгенит! Въобще не те разбирам! — Аз… хм, аз се радвам, че ти дойде. Поласкана съм, че дойде чак дотук да се сбогуваме. — Като погледна стеснително Тор, тя отново почувства, че дистанцията между тях се увеличава. — Защото по този начин мога да ти кажа лично новините. Твоята млада приятелка Муун е жива.

— Муун? — Той поклати глава и отметна назад коси. — Как? Не мога да повярвам… — Енгенит се засмя и тя видя в него нещо живо, което смяташе, че е откъснато от него завинаги през онзи ден на морския бряг.

— Била е заловена от Зимни номади. Те я взели със себе си заедно с един от моите инспектори, когото са държали като пленник.

— Тогава тя е тук, в града? — Джеруша видя как той неочаквано отправи поглед към ареста в участъка. — Къде е тя?

— Не е в килия, Мироу. — Джеруша се отдръпна от бюрото. — Доколкото зная, тя царува на Фестивала заедно с братовчед си Спаркс. Тя е Лятната кралица.