Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Той те е заговорил. Така си разбрал, че е жив.
— Да! — ухили се Брайън Смит, след което се намръщи. — Какво ми е казал?
— Не помниш. Бил си прекалено изплашен и превъзбуден.
— Превъзбуден и изплашен — повтори шофьорът. — Ам’че тъй си беше.
— Сега карай. Докато караш, постепенно ще се събудиш. И когато стигнеш до някоя къща или магазин, ще спреш и ще кажеш, че на пътя лежи човек, който има нужда от помощ. Повтори какво ти казах.
— Ще карам — обеща собственикът на ротвайлерите. Пръстите му галеха волана, сякаш нямаше търпение да натисне газта и да отпраши надалеч. — Ще се събудя постепенно и когато стигна до някаква къща или магазин, ще кажа, че Стивън Кинг лежи ранен на шосе № 7 и се нуждае от помощ. Знам, че е още жив, защото приказва с мен. Беше нещастен случай. — Той направи кратка пауза, след което изхъхри: — Не беше по моя вина. Той вървеше по шосето. — Поредната пауза. — Сигурно, де.
„Пука ли ми изобщо върху кого ще падне вината за цялата тази бъркотия?“ Отговорът беше отрицателен. Каквото и да станеше, Кинг щеше да продължи да пише. Роланд силно се надяваше, че писателят ще поеме вината за случилото се, защото всичко стана заради него — той нямаше никаква работа тук и ако бе следвал призванието си, трагичните събития от този ден щяха да бъдат избегнати.
— Тръгвай — заповяда Стрелеца на Брайън Смит. — Не искам да те гледам повече.
Двойникът на Шийми Руиз запали двигателя с въздишка на облекчение. Роланд веднага му обърна гръб и се приближи до госпожа Тасенбаум, след което коленичи до нея. Ко седеше до главата на Джейк — безмълвен, тъй като знаеше, че воят му няма да бъде чут от онзи, за когото тъжеше. Онова, от което Стрелеца най-много се страхуваше, се беше случило. Докато говореше с двамата мъже, които не харесваше, момчето, което бе обичал повече от всички останали — повече от всеки друг през живота си, включително и от Сюзан Делгадо — бе преминало в отвъдното за втори път. Джейк беше мъртъв.
ПЕТ
— Той говореше с теб — каза Роланд, взе Джейк в обятията си и започна да го люлее. Оризиите тихичко прозвънваха в торбата. Тялото на момчето вече бе започнало да изстива.
— Да — каза Айрийн Тасенбаум.
— Какво ти рече?
— Каза ми да се върна при теб, „след като работата тук е свършена“. Това бяха точните му думи. Сетне добави: „Кажи на баща ми, че го обичам.“
Роланд издаде някакъв приглушен, гърлен звук, сякаш се задушаваше. В съзнанието му изплува споменът за Федик — как Джейк бе казал „Хайл, татко“, след като бяха преминали през портала. Тогава Роланд също го беше прегърнал, само че сърцето на момчето бе живо и биеше. Какво ли не би дал, за да почувства как тупти отново…
— Имаше и още нещо — допълни госпожа Тасенбаум, — но трябва ли да губим време сега, при положение че мога да ти го кажа и по-късно?
Стрелеца веднага разбра какво искаше да каже тя. Историята, която Стивън Кинг и Брайън Смит знаеха, бе доста простичка. В нея нямаше място за един върлинест странник с обветрено от пътешествията лице и огромен револвер, нито пък за жена с прошарена коса, да не говорим за умряло момче, нарамило торба, пълна с остри чинии, и затъкнало автоматичен пистолет в колана на панталоните си.
Единственият въпрос беше дали жената наистина щеше да се върне при него. Тя не беше първият човек, когото бе привлякъл да върши неща, с които обикновено не се занимаваше в ежедневието си, но си даваше сметка, че всичко можеше да й се стори различно, когато се отделеше от него. Да я накара да му обещае — „Заклеваш ли се да се върнеш при мен, сай? Заклеваш ли се в мъртвото сърце на това момче?“ — нямаше да доведе до нищо. Тя можеше да е напълно искрена, след което да размисли преди още да е превалила първия хълм.
Ала въпреки всичко, когато бе имал възможността да вземе продавача, който му бе предоставил камиона си, не го бе направил. Нито пък я замени със стареца, косящ тревата пред къщата на писателя.
— Ще ми я разкажеш по-късно — каза Стрелеца. — Сега тръгвай по пътя си. Ако поради някаква причина почувстваш, че не можеш да се върнеш, няма да те запомня с лошо.
— Къде би могъл да отидеш сам? — попита Айрийн Тасенбаум, съпругата на изобретателя на компютърния гений Дейвид Тасенбаум. — Знаеш ли изобщо къде да отидеш? Това не е твоят свят. Нали?
Роланд не обърна внимание на въпроса й.
— Ако тук все още има хора, когато дойдеш — стражари, пазители на мира, сини гърбове, не знам още какви, — подмини, без да спираш. Върни се след половин час. Ако още са тук, продължи да караш. Спри едва когато теренът е чист.