Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Рий,
Искаше да поразпусна малко, ето защо разпускам (мамка му!). Отиваме за риба със Сони Емерсън — на другия край на езерото, тцъ-тцъ. Ще се върна към 7, освен ако комарите не станат прекалено гадни. Ако ти донеса костур, мога ли да разчитам, че ще го сготвиш и почистиш?
Д.
PS. В магазина е станало нещо достатъчно сериозно, че да се появят 3 полицейски коли. Може ли да са ПРИШЪЛЦИ, а?????? Ако разбереш нещо, после ще ми разкажеш.
Бе му казала, че ще ходи до магазина този следобед — за яйца и мляко, които така и не беше купила — и той бе кимнал. „Да, скъпа, добре, скъпа.“ В бележката му обаче нямаше и следа от загриженост, нито пък си личеше, че си спомня какво му беше казала. Е, какво друго можеше да очаква? Когато ставаше въпрос за Дейвид, информацията влизаше през ухо А и излизаше през ухо Б. Добре дошли в света на гениите.
Тя обърна листа, извади една химикалка от чашката, която държаха над хладилника, и написа:
Дейвид,
Случи се нещо и трябва да замина за известно време. Поне за 2 дни, но може да излязат 3 или 4. Моля те, не се тревожи за мен и не се обаждай на никого. ОСОБЕНО НА ПОЛИЦИЯТА. Става въпрос за изгубена котка.
Дали щеше да разбере? Най-вероятно да, каза си Айрийн, ако си спомняше как се бяха запознали. В клона на ААППЖЖ71 в Санта Моника сред десетките клетки с улични псета; любовта им бе разцъфнала сред лая на помиярите. И Джеймс Джойс не би могъл да напише такова нещо, за Бога! Той бе донесъл някакво бездомно куче, което бе намерил на улицата близо до апартамента в предградията, където живееше с дузина свои приятели компютърджии, а тя си търсеше котенце, което да развесели самотния й живот. Тогава Дейвид имаше всичката си коса, а що се отнася до нея, тя смяташе, че жените, които си боядисват косата, са много смешни. Времето обаче е стар крадец и едно от първите неща, от които те лишава, е чувството ти за хумор.
Тя се поколеба, след което добави:
Обичам те,
Рий
Дали беше така наистина? Е, дори и да не беше, голяма работа. Нека си стои. Да зачеркнеш онова, което вече си написал, винаги й бе изглеждало грозно. Тя закачи бележката на хладилника със същото магнитче (онова с ПОЗИТРОНИКС — строителите на бъдещето).
Айрийн извади ключовете на мерцедеса от кошничката до вратата, след което си спомни за лодката, която собственоръчно бе завързала за кея зад магазина. В този момент я осени и нещо друго — нещо, което момчето й бе казало. „Той не знае нищичко за парите.“
Жената влезе в кухненското килерче, където държеше пачка петдесетачки (бе сигурна, че в тези пущинаци има места, където дори не бяха чували за „Мастъркард“) и извади три банкноти. После прибра пачката и тъкмо щеше да излезе, когато се върна и измъкна още три. И защо не? Днес бе преживяла достатъчно премеждия.
Преди да излезе от къщата, Айрийн Тасенбаум се спря и се загледа в бележката на хладилника. Изведнъж, без каквато и да е разумна причина, тя махна магнитчето и го замени с такова във формата на портокал. Сетне отвори вратата на кухнята и пристъпи навън.
Майната му на бъдещето. В момента настоящето й предоставяше достатъчно интересни неща, за да мисли за каквото и да е.
ДЕВЕТ
Оранжевата кола потегли, отнасяйки писателя в най-близката болница или лазарет, както предполагаше Роланд. Пазителите на мира бяха пристигнали в мига, в който тя потегли, и прекараха половин час в разговори с Брайън Смит. Стрелеца чуваше съвещанието им от мястото, където се намираше — зад първия хълм. Сините гърбове задаваха ясни и спокойни въпроси, на които шофьорът отговаряше с неуверено мънкане. Стрелеца не виждаше никаква причина да спре да работи. Ако стражниците отидеха при него, щеше да се разправи с тях. Възнамеряваше само да ги обезвреди; боговете знаеха, че убитите бяха достатъчно. Но последният стрелец от Гилеад бе твърдо решен да погребе мъртвеца си — по един или друг начин.
Щеше да погребе мъртвеца си.
Прелестната изумрудено-златиста омара се бе сгъстила още повече. Комарите бързо го намериха, ала той не спря и за миг, за да ги прогони — нека пият до насита от кръвта му, натъпквайки тумбаците си. Когато изкопа гроба — за който не бе използвал нищо друго освен голите си ръце, — чу ръмженето на запалени двигатели; приглушеното жужене на двете коли на пазителите на мира и неприятното стържене на возилото на Брайън Смит. Беше чул гласовете на двама стражници, което означаваше — освен ако сред тях нямаше и трети, който не бе проронил нито дума, — че бяха оставили собственика на кучетата да си тръгне сам от мястото на катастрофата. Това се стори доста странно на Роланд, ала — също както въпроса дали Кинг бе парализиран или не — просто не бе важно за него. Това, което имаше значение, беше пред очите му; трябваше да се погрижи за своя мъртъв син.
71
Американска асоциация за предотвратяване на проявите на жестокост към животните — Б. пр.