Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Пак се срещаме — промълви Кинг с немощен глас.
— Помниш ме.
— Да. Сега си спомних. — Писателят облиза устните си. — Жаден съм.
Роланд нямаше с какво да утоли жаждата му, а дори и да имаше, пак нямаше да му даде. Поглъщането на течност от тежко ранени хора можеше да доведе до повръщане, а така лесно можеха да се задушат.
— Съжалявам — рече.
— Не. Не съжаляваш. — Кинг отново облиза устните си. — Къде е Джейк?
— Ей-там, на земята. Познаваш ли го?
Кинг се опита да се усмихне.
— Написах го. Къде е онзи, който беше с теб преди? Къде е Еди?
— Умря — отвърна Стрелеца. — В Девар-той.
Писателят се намръщи.
— Девар… Не знам какво е това.
— Така е — кимна Роланд. — Именно затова сме тук. Един от приятелите ми е мъртъв, друг навярно умира и тетът ни е разрушен. И то само защото един мързелив, страхлив човек е спрял да върши онова, което ка е предначертала за него.
По шосе № 7 не минаваха никакви коли. Светът бе потънал в тишина, като изключим виещия рунтавелко, чуруликащите птички и лаещите ротвайлери. Сякаш бяха замръзнали във времето. „И нищо чудно да е така“ — помисли си Роланд. Бе видял достатъчно неща, за да знае, че това не е невъзможно. Нямаше нищо невъзможно.
— Изгубих Лъча — каза Кинг. Той лежеше на килима от борови иглички до горичката. Ранното лято сияеше около него, обгръщайки света в изумрудено-златиста мъгла.
Роланд се наведе и му помогна да се изправи. Писателят изкрещя от болка, когато подутата буца на десния му хълбок остърга натрошената ставна ябълка, но не се възпротиви. Стрелеца посочи към небето. То бе покрито от перести облаци — los angeles, както ги наричаха пастирите от Меджис, — които бяха застинали неподвижно в синевата. Бяха като нарисувани… с изключение на тези точно над главите им, които се носеха стремително, сякаш тласкани от мощен вятър.
— Не виждаш ли? — прошепна Роланд в охлузеното, покрито с пръст ухо на писателя. — Точно над главата ти! Навсякъде около теб! Не го ли усещаш? Не го ли виждаш?
— Да — пророни Кинг. — Сега го виждам.
— Добре, но винаги е било така — рече Стрелеца. — Не си го изгубил — просто си отвърнал страхливия си поглед. Приятелят ми трябваше да го спаси, за да го съзреш отново.
Роланд бръкна в патрондаша си и извади един куршум оттам. В началото не можа да направи стария си ловък номер — пръстите му трепереха прекалено силно. Успя да ги успокои едва когато си каза, че колкото повече време се бави с това, толкова по-голяма става вероятността да ги прекъснат, а и Джейк можеше да издъхне, докато той се занимаваше с това жалко подобие на мъж.
Стрелеца погледна нагоре и видя, че жената е насочила револвера му към шофьора на синьото возило. Това бе добре. Тя бе добра — защо Ган не беше дал историята на Тъмната кула на някой като нея? Какъвто и да беше случаят, инстинктът му да я вземат с тях се бе оказал правилен. Дори адската врява на песовете бе утихнала. Ко ближеше смазката и праха от лицето на Джейк, а в задната част на микробуса Булет и Пистъл нагъваха лакомо пържолата, необезпокоявани от господаря си.
Роланд се обърна към Кинг и куршумът заигра стария си танц между пръстите му. Писателят се поддаде почти незабавно на въздействието му, както се случва с повечето хора, подлагани на хипноза преди. Очите му продължаваха да бъдат отворени, ала сега сякаш гледаха през Стрелеца, взирайки се някъде зад него.
Сърцето на Роланд му изкрещя да свърши с това колкото се може по-бързо, ала разумът му нашепваше друго. „Недей да претупваш работата — казваше му той. — Освен ако не искаш саможертвата на Джейк да отиде на вятъра.“
Жената го гледаше съсредоточено, както и шофьорът на буса, който продължаваше да седи в кабината. Сай Тасенбаум се съпротивляваше, но Брайън Смит вече бе последвал Стивън Кинг в царството на сънищата. Това не изненада особено Стрелеца. Ако този човек имаше и най-малката представа какво бе направил току-що, щеше да се възползва от всяка възможност за бягство, която изникнеше пред него. Без значение колко дълго щеше да продължи покоят му.