Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Роланд се дотътри до момчето и падна на колене до него. Първата му мисъл беше, че Джейк е добре. Крайниците му изглеждаха здрави, слава на всички богове, а белегът, който започваше от горната част на носа му и прорязваше голобрадата му буза, всъщност представляваше ръждива смазка, а не кръв, както бе предположил първоначално. От ушите му течеше кръв, да, както и от устата му, ала може би просто бе прехапал бузата си или…
— Иди и виж писателя — промълви Джейк. Гласът му бе спокоен, не се долавяше никаква болка. Говореше така, сякаш седяха около открития огън, на който току-що бяха приготвили вечерята си, очаквайки някоя от забавните истории на Еди.
— Писателят може да почака — отсече неговият дин, а в главата му се въртяха следните мисли: „Току-що станах свидетел на чудо. Чудо, дължащо се на гъвкавото, неузряло тяло на момчето и меката почва под него, когато камиономобилът на този кучи син го блъсна.“
— Не — продума Джейк. — Не може. — В мига, щом помръдна, опитвайки се да се изправи, ризата му се опъна и Роланд видя ужасяващата вдлъбнатина в гръдния му кош. От устата на момчето бликна още кръв и когато то се опита да заговори отново, се закашля. Сърцето на Роланд се сви като изстискам парцал в гърдите му и за момент той даже се запита как можеше изобщо да продължава да бие при вида на тази гледка.
— Еееееееейк! — зави Ко така жално, че Стрелеца настръхна.
— Не говори — рече му неговият дин. — Може да имаш нещо счупено или да си пукнал някое ребро.
Джейк завъртя глава настрани. Изплю кръвта, насъбрала се в устата му — част от нея потече по бузата му, подобно на тютюн за дъвчене — и сграбчи Роланд за ръката. Хватката му беше силна, също както и гласът му, а всяка дума бе произнесена бавно и отчетливо.
— Всичко ми е счупено — пророни. — Аз умирам, Роланд — зная го, защото ми се е случвало и преди. — След което каза онова, което Стрелеца си бе помислил, преди да напуснат „Сара Лафс“. — Щом ка повелява така, тъй да бъде. Сега виж човека, когото дойдохме да спасим!
Бе невъзможно да не се подчиниш на заповедта, четяща се в очите и тона на момчето. Всичко бе свършило — Ка на Деветнайсетицата бе дошла до своя край. С изключение на Кинг може би. Човека, когото искаха да спасят. Каква ли част от съдбата им бе изтанцувана от връхчетата на пожълтелите му от тютюна пръсти? Голяма? Малка? Тази тук?
Какъвто и да беше отговорът, Роланд би го убил с голи ръце, и то както си лежеше под возилото, което го беше блъснало; обстоятелството, че писателят не бе карал буса, нямаше никакво значение. Ако този лентяй бе правил онова, което ка бе предначертала за него, изобщо нямаше да бъдат тук сега и гръдният кош на Джейк нямаше да изглежда по този ужасяващ начин. Това просто бе прекалено много, да не говорим, че ги бе връхлетяло толкова скоро след смъртта на Еди…
И въпреки това…
— Не мърдай — каза Стрелеца, докато се изправяше. — Ко, не му позволявай да мърда.
— Добре, няма да мърдам — изрече момчето ясно и отчетливо, но Роланд виждаше кървавите петна, които разцъфваха като рози в долната част на ризата му и чатала на дънките му. Някога, преди доста време, той бе умрял и се беше върнал. Но не и от този свят. В този свят човек умираше веднъж и завинаги.
Стрелеца се обърна към писателя.
ДВЕ
Когато Брайън Смит се опита да се измъкне от кабината на микробуса си, Айрийн Тасенбаум го блъсна грубо вътре. Кучетата му, навярно подушили присъствието на Ко, лаеха и подскачаха неистово зад него. По радиото звучеше някаква нова и непоносима хевиметъл песен. Жената имаше чувството, че главата й ще се пръсне, но не от ужасните събития, а от отвратителната какофония. Щом зърна падналия револвер на мъжа с каубойските дрехи, тя се наведе и го вдигна; малката част от съзнанието й, която все още можеше да мисли съгласувано, бе изумена от тежестта на оръжието. Въпреки това го насочи смело към шофьора на микробуса, след което се протегна напред и изключи радиото. Когато грохотът на режещите китари заглъхна, чу птиците, лаещите кучета и сърцераздирателния вой на онова… е, онова странно същество, което изглеждаше като кръстоска между енот и пес.
— Веднага премести буса си от мъжа, когото блъсна — процеди тя. — Бавно. И ако блъснеш хлапето отново, кълна се, че ще пръсна кретенската ти кратуна на парчета.
Брайън Смит се опули насреща й с кръвясалите си, ококорени очи.
— Какво хлапе? — попита той.
ТРИ
Когато предната гума на микробуса слезе от бедрото на писателя, Роланд видя, че долната половина на тялото му е изкривена неестествено надясно и платът на дънките му е издут от голяма буца. Бедрената му кост най-вероятно. На всичкото отгоре и челото му бе разцепено от камъка, в който се бе ударил, и дясната страна на лицето му бе цялата в кръв. Кинг изглеждаше по-зле от Джейк — много по-зле, — ала на Стрелеца му бе достатъчен един-единствен поглед, за да разбере, че ако сърцето му бе здраво и шокът не го бе убил, най-вероятно щеше да преживее всичко това. Отново видя как Джейк хваща писателя през кръста, завърта го наляво, засланя го и поема удара със собственото си крехко тяло.