Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Изумрудено-златистата лятна омара, която можеше да се види само в горите (особено в древните лесове като онзи, в който вилнееше мечокът Шардик), се бе сгъстила. Слънчевите лъчи я прорязваха с ослепителните си остриета и мястото, където Роланд най-накрая спря, напомняше вътрешността на катедрала. Бе изминал повече от двеста крачки в западна посока от шосе № 7. Сега положи трупа на момчето на земята и се огледа. Наоколо се търкаляха ръждясали кенове от бира и празни кутии за патрони, навярно изхвърлени от минаващи ловци. Роланд разчисти полянката, след което погледна към Джейк, бършейки сълзите, които замъгляваха погледа му. Лицето на момчето бе чисто като полянката — Ко се бе погрижил за това, — но едното му око бе отворено, придавайки му зловещ вид. Стрелеца затвори клепача му с пръст и когато той отново се вдигна нагоре (подобно на своенравна щора), облиза възглавничката на палеца си и пак го притвори. Този път окото остана затворено.
Ризата на Джейк бе изцапана с прах и кръв. Роланд я махна, след което свали своята и облече сина си с нея. Тя стигна почти до коленете на момчето, но Стрелеца реши да не я запасва в панталоните му, тъй като по този начин скриваше кървавите петна по тях.
През цялото това време Ко го наблюдаваше със сълзи, бликащи от обрамчените му в златисто очи.
Роланд очакваше почвата под килима от борови иглички да е мека и рохкава, каквато и се оказа всъщност. Тъкмо бе започнал да копае гроба на момчето, когато чу ръмженето на приближаващ се автомобил. Откакто бе занесъл трупа на сина си в гората, по шосе № 7 бяха минали няколко коли, ала дразнещото бръмчене на този двигател не можеше да се сбърка. Мъжът със синьото возило се беше върнал. Честно казано, Роланд не вярваше, че ще направи така.
— Стой тук — промълви на рунтавелкото. — Стой тук и пази господаря си. — Не, не така. — Стой тук и пази приятеля си.
За Ко бе съвсем обичайно да изджавка „стой“ (това ни най-малко не би го затруднило), но този път зверчето не каза нищо. Роланд го гледаше как лежи до главата на Джейк и с мълниеносно движение изстрелва муцунката си напред, за да глътне една муха, кръжаща около носа на момчето. Стрелеца кимна доволен, след което тръгна обратно по пътя, по който бе дошъл.
СЕДЕМ
Брайън Смит бе слязъл от микробуса и седеше на каменния зид, подпрял бастунчето си в скута си. (Роланд нямаше представа дали наистина имаше нужда от него, или просто изпитваше склонност към подобен род предмети.) Стивън Кинг се бе свестил, макар че още бе замаян от шока, и двамата мъже си говореха.
— Моля те, кажи ми, че е само изкълчен — промълви писателят с немощен глас.
— Тцъ! Счупен е на шест-седем парчета — „успокои“ го Брайън Смит. След като вече бе имал време да се успокои и да измисли удобна версия за случилото се, той изглеждаше не само спокоен, ами направо щастлив.
— Много ме развесели, няма що — въздъхна Кинг. Лицето му бе смъртнобледо, но поне кръвта от раната на главата му бе спряла да тече. — Имаш ли цигара?
— Тцъ! — отвърна Смит със същия приповдигнат тон. — Отказах ги.
Дарбата на Роланд не беше силна като тази на Джейк, ала въпреки това почувства, че шофьорът на синьото возило лъже. На Смит просто му бяха останали три цигари и не му се искаше да ги сподели с човека, който можеше да си купи достатъчно цигари, за да натъпче целия микробус на Брайън. „Освен това…“ — помисли си той.
— Освен това хората, претърпели автомобилни катастрофи, не бива да пушат — заяви загрижено той.
Кинг кимна.
— И без това ми е трудно да дишам.
— Сигур имаш две-три счупени ребра — махна с ръка злополучният шофьор. — Аз съм Брайън Смит. Аз те блъснах. Съжалявам. — Протегна дясната си ръка и — невероятно — Кинг се здрависа с него.
— Нищо подобно не ми се е случвало преди — рече Смит. — Дори не са ме глобявали за неправилно паркиране.
Стрелеца не знаеше дали Кинг му повярва или не — писателят остави думите му без коментар, явно защото се вълнуваше от нещо друго.
— Господин Смит… — започна той, след което се поправи — Брайън, имаше ли някой друг наблизо, когато ме блъсна?
Роланд се вцепени.
Собственикът на Булет и Пистъл се замисли. Бръкна в джоба си, извади едно десертче „Марс“ и започна да къса опаковката му. Сетне поклати глава.
— Тцъ. Само ти и аз. Вече се обадих на „Бърза помощ“ и ми рекоха, че ще дойдат всеки момент. Тъй че не се притеснявай.