Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Благодаря ти — рече Стрелеца, все още борейки се с желанието да сграбчи Стивън Кинг за гушата и да изтръгне живота от гърдите му. Тъкмо щеше да се изправи, когато писателят каза нещо, което го спря.
— Чу ли песента й, както ти казах да направиш? Песента на Сузана?
— Аз… да.
Кинг се надигна, подпирайки се на лакът, и въпреки че силите му се топяха с всеки изминал миг, гласът му бе суров и уверен:
— Тя се нуждае от теб. Ти също се нуждаеш от нея. Сега ме остави. Запази омразата си за тези, които я заслужават повече. Не съм измислил твоята ка, както не съм измислил нито Ган, нито света, и двамата прекрасно го знаем. Забрави глупостта и мъката си и се заеми с онова, което ми каза и на мен. — Думите му прераснаха в дрезгав вик; едната му ръка се изстреля напред и сграбчи китката на Стрелеца с неподозирана сила. — Довърши започнатото!
Роланд понечи да каже нещо и не можа. Трябваше да прочисти гърлото си и да започне отново.
— Заспивай, сай — заспивай и забрави за всичко тук, с изключение на човека, който те блъсна.
Клепачите на Кинг се затвориха.
— Ще забравя за всичко тук с изключение на човека, който ме блъсна.
— Ти се разхождаше и този мъж те блъсна.
— Разхождах се… и този мъж ме блъсна.
— Наблизо нямаше никой друг — нито аз, нито Джейк, нито жената.
— Никой друг — промълви писателят. — Само аз и човекът със синия микробус. Той ще каже ли същото?
— Да. Съвсем скоро ще заспиш дълбоко. По-късно може би ще почувстваш някаква болка, ала сега усещаш тялото си приятно отпуснато.
— Приятно отпуснат съм. Никаква болка. Ще заспя дълбоко. — Кинг се отпусна върху боровите иглички.
— Но преди да заспиш, чуй какво имам да ти кажа.
— Слушам.
— Не след дълго при теб ще дойде една жена. Мечтаеш ли си за любов с мъже?
— Питаш ме дали съм гей? Латентен хомосексуалист? — Макар и да звучеше уморено, в гласа на Кинг се прокраднаха развеселени нотки.
— Не знам — смотолеви Роланд. — Май да.
— Отговорът е „не“ — рече писателят. — Понякога си мечтая за любов с жени. Откакто взех да остарявам, това ми се случва все по-рядко, пък и като гледам какво ми направи този кучи син…
„Твоето не е нищо в сравнение с онова, което стори на мен“ — помисли си Роланд с горчивина, ала нищо не каза.
— Ако си мечтаеш за любов с жени, при теб ще се яви жена.
— Истина ли казваш? — Кинг явно бе заинтригуван.
— Да. Ще бъде много красива. Ще ти говори за покоя и насладите на полянката. Навярно ще се нарече Морфия, Дъщерята на Съня, или Селена, Дъщерята на Луната. Ще ти предложи ръката си и ще ти обещае да те заведе там. Трябва да й откажеш.
— Трябва да й откажа.
— Дори и да си изкушен от нейните очи и гърди.
— Дори тогава — съгласи се Кинг.
— Защо ще й откажеш, сай?
— Защото Песента не е свършила.
Роланд най-сетне бе доволен. Госпожа Тасенбаум продължаваше да стои на колене до Джейк. Стрелеца мина покрай тях и се приближи до мъжа, който седеше прегърбен и треперещ зад волана на синьото возило, отговорно за всички беди. Очите на този човек бяха ококорени и безизразни, устата му зееше отворена, а по наболата му брада се стичаше тънка ивица слюнка.
— Чуваш ли ме, сай?
Мъжът кимна уплашено. Ротвайлерите зад него бяха утихнали. Четири ярки очи се вторачиха в Стрелеца иззад седалките.
— Как се казваш?
— Брайън — смутолеви мъжът. — Брайън Смит, ако ти е приятно.
Не, никак не му беше приятно. Желанието да души с голи ръце се върна с удвоена сила. Още една кола профуча по шосето, но този път шофьорът натисна клаксона, докато минаваше покрай тях. Явно защитата на Лъча бе започнала да отслабва.
— Сай Смит, ти блъсна един човек с колата, камиономобила си или каквото там караш.
Брайън Смит започна да трепери неудържимо.
— Не са ме глобявали даже и за неправилно паркиране — простена — и сега взех, че се натресох в най-известния човек в щата! Кучетата ми се биеха и…
— Лъжите ти не ме ядосват — рече Роланд — за разлика от страха, който те кара да ги изричаш. Затвори си устата!
Брайън Смит се подчини. Бавно, но неотклонно лицето му губеше цвета си.
— Когато го блъсна, беше сам — рече Стрелеца. — Тук нямаше никой друг освен теб и разказвача. Разбираш ли?
458
— Ясно, сам съм бил. Господине, вие пришълец ли сте?
— Няма значение какъв съм. След това си отишъл при него и си видял, че е още жив.
— Все още е жив, т’ва е хубаво — въздъхна с облекчение злополучният шофьор. — Не съм искал да наранявам никого, честно.