Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Ще внимавам, момче. Ти се погрижи писмото да стигне по назначение.
— Имаш думата ми.
След като Натан затвори вратата, приключил деловите си задължения, се обърна към нея. В очите му блестеше пламъче. Онова похотливо пламъче. На устните му се върна закачливата усмивка.
— Най-сетне сами, скъпа моя.
Клариса изпищя и преструвайки се на уплашена, се втурна към леглото.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
— Какво мислиш, че става? — попита Ан.
Зед изпружи врат, за да погледне. През стената от крака около тях бе трудно да се види каквото и да е. Ловците на духове от Нангтонг крещяха заповеди, които той не разбираше, но някои от копията, насочени надолу от вътрешната страна на заобикалящия ги кръг, се опряха в раменете му, съобщавайки му красноречиво, че ще е най-добре да си остане на мястото.
Двамата с Ан седяха с кръстосани крака на земята, оградени от част от Нангтонг, докато друга част се съвещаваше нещо с група от Си Доак.
— Много са далеч, за да мога да чуя нещо, но дори и да не бяха, едва ли щеше да има полза. Знам едва няколко думи Си Доак.
Ан откъсна дълго стръкче трева и го уви около пръста си. Не вдигна поглед към Зед. Не искаха да оставят у похитителите си впечатлението, че са с всичкия си и обмислят план за действие.
Ан нададе пронизителен кикот, колкото да поддържа имиджа си.
— Какво знаеш за тези Си Доак?
Зед запляска с криле като птица, готвеща се за полет.
— Знам, че не правят човешки жертвоприношения.
Един от ловците перна Зед по главата с копието си, сякаш за да му избие от акъла всяка идея за бягство. Зед се захили с вой, наместо да изругае, което всъщност му се искаше най-много.
Ан погледна с крайчеца на окото си.
— Започна ли да преосмисляш мнението си, че тези Нангтонг трябва да бъдат оставени да живеят както си искат?
Зед се усмихна.
— Ако ги бях оставил да живеят както си искат, досега да сме в света на духовете. Да вярваш, че е правилно да се даде свобода на вълка, не означава, че трябва да го оставиш да те изяде.
Тя изгрухтя примирително.
В далечината, край полегато възвишение, преговорите продължаваха. Десетина Нангтонг и още толкова Си Доак седяха в кръг с подбити крака. Нангтонг изброяваха нещо високо, придружавайки разказа си с енергични движения на ръцете. Сочеха Зед. Чуваше се нечленоразделна, но очевидно силно емоционална реч. Зед се наведе към Ан и прошепна:
— Си Доак са достатъчно миролюбиви, доколкото знам. Никога не съм чувал да започват война или да използват сила срещу съседи, дори срещу по-слаби, но когато се стигне до търговия, са безскрупулни. Повечето народи по тези краища на Дивото биха предпочели по-скоро да търгуват с вълците. Обикновено всеки учи децата си да се бият. Си Доак учат своите да търгуват.
Ан, сякаш загубила интерес, извърна глава встрани.
— И какво ги прави толкова добри?
Зед вдигна поглед към пазачите им. Всички бяха втренчили очи в пазарлъка и не обръщаха много-много внимание на безпомощните затворници.
— Притежават рядката способност да си тръгнат по средата на договарянето. Другите решават, че искат, нещо, и скоро започват да приемат и по-лоши условия, за да го получат — само и само да го имат. Си Доак не го правят. Те просто си тръгват. Когато се наложи, приемат загубата си без капка съжаление и преминават на друга стока.
Един от Си Доак, навлякъл заешка кожа на главата, струпа в средата на кръга куп одеяла. Посочи към малко стадо кози и направи предложение, което Зед разчете като включващо две от животните.
Предложението явно разгневи водача на групата на Нангтонг, който скочи и започна да сочи с копието си небето, очевидно изразявайки колко е оскърбен от предложената ниска цена. Зед си отбеляза, че не си тръгна. Ставаше въпрос и за чест. Нангтонг бяха инвестирали в стоката.
Зед сръга Ан. Вдигна глава към небето и зави като койот. Ан, разбрала намека, се присъедини. Двамата виеха и се деряха колкото им глас държи.
Договарящите се замълчаха и погледнаха към пленниците. Водачът на Нангтонг си седна на мястото.
По един удар в главите на двамата ги накара да млъкнат. Договарянето продължи. Представител на Нангтонг бе изпратен да огледа козлите.
Зед се почеса по рамото. Усещането за лепкава кал, покриваща тялото му, започваше да го дразни. Успокои се, че сигурно е по-добре, отколкото да ти изтръгнат сърцето или пък главата, или каквото там правеха Нангтонг на жертвоприношенията.
— Гладен съм — измърмори той. — Не са ни хранили цял ден. Следобедът преваля, а още не са ни дали нищо за ядене.
Започна да лае похитителите си в знак на недоволство. Преговорите спряха за миг, всички отново погледнаха пленниците. Си Доак скръстиха ръце и загледаха безмълвни Нангтонг.