Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Нангтонг бързо млъкнаха, промениха тона си, ставайки по-сговорчиви. Някои започнаха да се кикотят, да говорят оживено. Отговорът на Си Доак бе кратък и категоричен. Онзи със заешката кожа на главата посочи към следобедното слънце, после към дома си.
Водачът на Нангтонг взе едно одеяло от купа в средата и го огледа, сумтейки доволно. Подаде го на другарите си. Те също закимаха, сякаш едва сега виждайки колко ценно е всъщност. Мъжът, изпратен да огледа козлите, се върна с два. Показа ги на другарите си, те започнаха да охкат и ахкат, сякаш за пръв път забелязали, че животните са много по-впечатляващи, отколкото си бяха помислили първоначално. Сиреч, че не са някакви си дръгливи и кльощави кранти, каквито бяха очаквали да видят.
Нангтонг очевидно бяха решили, че независимо от всичко, не желаят да се приберат у дома си с пленниците. Каквато и да е вещ за бита би била по-ценна от двама перковци. Не могат да изпратят на духовете си двама луди. Каквото получат в замяна, все ще е по-добре от нищо, особено като се има предвид интересът на Си Доак.
Си Доак останаха с каменни лица. Нангтонг бяха направили грешка. Бяха показали необходимостта си да продадат онова, с което разполагат. За Си Доак нямаше по-ценно нещо от мотивирания продавач.
Очевидно най-накрая се стигна до цена — каква, това не можеше да каже. Водачите на Си Доак и на Нангтонг се изправиха, хванаха си ръцете за лактите и се завъртяха три пъти, без да се пускат. Щом се разделиха, и двете страни се впуснаха във весели разговори. Сделката бе сключена.
Нангтонг започнаха да прибират одеялата. Козлите бяха завързани. Си Доак тръгнаха към покупката си. Докато Си Доак се приближаваха, пазачите от Нангтонг пернаха Зед и Ан по главите, очевидно предупреждавайки ги да не развалят сделката.
Зед нямаше подобни намерения. Си Доак не правеха жертвоприношения с хора. Доколкото му бе известно, бяха мил народ. Най-лошото наказание, което можеше да сполети някой, грубо потъпкал правилата им, бе да го изгонят. Прогонен Си Доак понякога гладуваше до смърт, бидейки отчаян, задето е бил изгонен от единствения познат му дом. Наказанието за палаво дете бе всички в селото да се държат, сякаш то не съществува в продължение на един ден. За дете от Си Доак това бе ужасно тежко наказание, ефектът от което бе перфектно държание доста време напред.
Зед и Ан, разбира се, не бяха членове не обществото на Си Доак, така че бе твърде възможно, всъщност дори много вероятно, с тях да не се държат по този начин.
Зед се надвеси над Ан и прошепна:
— Не мисля, че тези хора ще ни причинят нещо лошо, така че имай го предвид. Ако решат да не ни вземат, Нангтонг биха предпочели да ни прережат гърлата, наместо да изтърпят унижението да се завърнат в селото с двама перковци.
— Първо искаш да играя в калта, а сега ти хрумна, че трябва да съм добро малко момиченце, така ли?
Зед се усмихна на саркастичната й забележка.
— Само докато новите ни похитители ни отведат далеч от старите.
Старейшината на Си Доак, онзи със заешката кожа на главата, се надвеси над новите си придобивки. Протегна ръка и опипа мускулите на Зед. Изсумтя недоволно. Премина на Ан и като че ли остана по-удовлетворен.
Ан вдигна вежда към Зед.
— Както изглежда, май им се виждам по-приемлива от някакъв си кльощав старец.
Зед се усмихна.
— Според мен повече им харесваш като човешки ресурс. Ще ти възложат по-тежка работа.
Доволното й изражение се стопи.
— Какво искаш да кажеш?
Той я сгълча да мълчи. Край старейшината се наведе друг Си Доак. На главата си бе прикрепил рога от козел. На врата му, над еленовата туника, висяха сигурно повече от стотина каишки. По тях — стигащи едни до слабините му, други стегнати по врата му, трети по средата — се клатушкаха зъби, мъниста, кости, пера, глинени украшения, метални дискове, златни монети, малки кожени кесийки и гравирани амулети. Това беше шаманът на Си Доак.
Той взе ръката на Зед и леко я повдигна, после я пусна. Зед я остави да падне. Шаманът изръмжа недоволно. Зед схвана, че трябва да задържи ръката си горе. Не се издаде, че е разбрал и остави шамана да вдигне ръката му за втори път, изчаквайки да му бъде обяснено със знаци, че трябва да я задържи там.
Все още под копията на Нангтонг, насочени към двамата пленници, шаманът извади от една кесийка навити обръчета трева. Започна да ги овързва около ръката на Зед, припявайки си нещо. Щом свърши, премина на другата му ръка, после направи същото с Ан.
— Да имаш някаква представа какво прави?