Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Вдигна рязко коляното си с главата й, която се свлече надолу. Извъртя се и заби ножа си в мъжа точно отзад. Разпори го от слабините до корема. Шмугна се покрай него, за да не го залеят вътрешностите му, които в същия миг се изляха на паважа.
Трябваше да има още един. Да са двама. Жена като тази обикновено вървеше в комплект с още двама, които да обират жертвата. Никога преди не бе виждал по трима. Неочакваната опасност от развитието на нещата го изпълни с неудържима похот.
Вторият отдясно замахна. Във вдигнатия юмрук блесна нож. Той отскочи назад и избегна острието. Когато третият се приближи, той го блъсна с крак в гърдите. Мъжът се залепи за стената отзад и се свлече на колене, стенейки от болка, мъчейки се да си поеме дъх.
Мъжът от дясно замръзна. В този миг бяха останали един на един. Всъщност бе по-скоро момче. Направо момче. С момчешката си смелост се впусна в бяг. Той се усмихна. По време на бяг нямаше по-прекрасна мишена от главата на човек. Докато краката и ръцете се мятат яростно, главата винаги остава почти неподвижна. Виждаше мишената ясно, сякаш бе стабилна като скала.
Отпусна ножа си. Момчето бягаше с цялата мощ на трополящите си крака. Ножът бе по-бърз, намери целта с мощно тупване. Младият крадец се строполи мигновено.
Третият бе започнал да се изправя. Беше по-възрастен, мускулест, тежък и обезумял от ярост. Добре.
С един страничен ритник му счупи носа. Виейки от болка и гняв, онзи се хвърли към него. Проблясна стомана и той отскочи встрани, спъвайки мъжа с крак. Онзи изгуби опора. Всичко стана за секунди. Страхотно преживяване — този опасен, яростен бик, летящ към него.
Потъна в подробностите: дрехите на мъжа, малката цепнатина отзад на гърба му, плешивото му теме, отразяващо далечни светлинки, къдравата му, мазна коса, белегът на дясното му ухо, начинът, по който се строполи, щом ботушът му намери мощните рамене.
Едва когато извиваше ръката зад гърба му, той забеляза кръвта. Кръвта бе нещо, към което проявяваше изключително внимание. Кръвта го изненада. Още не бе промушил мъжа. Не беше и от счупения му нос.
Рядко бе получавал толкова вълнуваща изненада, каквато му донесе тази неочаквана кръв.
Осъзна, че мъжът крещи от болка. Раменната му става изпука и онзи закрещя още по-силно. Той скочи на гърба и натисна главата му с длан, зъбите му изтракаха в паважа, гласът му замлъкна.
Сграбчи мазната коса в юмрук и вдигна главата му, вслушвайки се в гъргорещите звуци, излизащи от устата му.
— Обирите са опасен бизнес. Време е да си платиш.
— Нямаше да те нараним — изгъргори мъжът. — Само искахме да те оберем, копеле.
— Копеле, значи?
Внимателно, бавно, наслаждавайки се на всяка подробност, той преряза гърлото му. Онзи се отпусна.
Колко неочаквано удоволствие му бе предоставила тази нощ. Повдигна ръце, сви пръсти, бавно вдъхна аромата на смърт, изпълващ въздуха, пое копринената му субстанция, докато тя се разстилаше в мрака, и я запечата в себе си.
Той бе пълнежът на живота им. Равновесието. Смърт. Наслади се на разбиращия поглед в очите им. Най-много обичаше, когато му се отдаде възможност да се наслади на този поглед, на това осъзнаване… на този ужас. Изпълваше се догоре. Ставаше цялостен.
Изправи се, полюшвайки се в екстаз, възбуден от опияняващата миризма на кръв. Съжали, че не бе продължило повече. Съжали, че нямаше възможност да се наслади на продължителни викове. Виковете го опияняваха. Обичаше ги, имаше нужда от тях, копнееше по тях. Виковете го изпълваха, правеха го цялостен. Имаше нужда от тях, не от същинските звуци — често запушваше устата на партньорите си, — а от опитите да се крещи, от онова, което изразяваха те — ужас.
Отказаният му шанс да се наслади на виковете остави у него празнина, страстта му не бе задоволена изцяло.
Плъзна се по уличката, установявайки, че е все така точен и бърз — като ножа си. Бе намерил целта. Момчето лежеше, свито на една страна. Изглеждаше сладък, с ножа, забит до дръжката в тила му, и върха на тежкото острие, стърчащо от челото му, съвсем леко накриво.
Потънал в река от усещания, той установи, че се е появило нещо ново — болка.
Изненадан, огледа ръката си и откри източника на неочакваната кръв. На външната страна на дясната си ръка имаше доста голяма драскотина. Дълбока. Трябваше да се зашие.
Удоволствието от подобно неочаквано събитие го зашемети.
Опасност, смърт и болка — всичко това за една нощ, в една случайна среща. Беше почти непосилно.
Гласовете бяха прави да го насочат към Ейдиндрил. И все пак още не бе получил онова, от което имаше нужда — продължителния ужас, прецизното боравене с разрязването, пира на кръвта, причиняването на безкрайна, изискана болка, оргията на безумното насичане накрая.