Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Но гласовете му обещаха, че ще получи и това, обещаха му, че ще направи най-великото завоевание, ще постигне най-съвършеното равновесие.
Обещаха му, че ще изконсумира най-разточителното лакомство.
Обещаха му, че ще има Майката Изповедник. Времето му настъпваше. Времето й настъпваше. Скоро.
Щом Вирна допря влажния компрес до челото му, той отвори очи. Тя въздъхна с облекчение.
— Как си?
Той се опита да седне. Тя го повали обратно на сеното с нежно, но непоколебимо движение на ръката.
— Просто си лежи и почивай.
Той примигна от болка и стисна устни.
— Имам нужда от нещо за пиене.
Вирна се извърна и извади канчето от кофата. Вдигна го към устните му. Той го обви с две ръце и жадно загълта водата.
Задъхан от бързото пиене, свали канчето и поиска още.
Вирна отново загреба от кофата и го остави да се напие до насита. Усмихна му се.
— Радвам се да те видя буден. Явно му струваше усилия да й отвърне с усмивка.
— И аз се радвам, че съм буден. Този път колко време бях в безсъзнание.
Тя сви рамене, опитвайки се да разсее загрижеността му.
— Няколко часа.
Той огледа вътрешността на плевнята. Вирна повдигна лампата, за да му осигури по-добра видимост. По покрива ромолеше дъжд, което създаваше уют вътре.
Вирна остави лампата и полегна на лакът край него.
— Не е луксозно, но поне е сухо.
Когато стигнаха до фермата, той бе почти в безсъзнание. Хората, които ги посрещнаха, се оказаха любезни. Вирна отказа да се възползва от предложението им за легло, като не искаше да ги кара да спят в собствената си плевня.
По време на повече от двайсетгодишното си пътешествие често бе спала на подобни места и тези условия й се струваха приемливи, макар и малко първобитни. Обичаше мириса на сено. По време на пътешествието си бе убедена, че го мрази, но след като се върна към затворения живот в Двореца на пророците, си промени мнението и установи, че копнее за аромата на сено, мръсотия, трева и измит от дъжда въздух.
Уорън нежно отпусна ръка върху нейната.
— Вирна, съжалявам, че толкова ни забавям.
Вирна се усмихна. Спомни си времето, когато припреният й характер би я подтиквал да тъпче нервно из помещението и да кърши ръце. Уорън и неговата любов бяха извадили наяве част от по-дълбоко скритата й спокойна натура. Той й действаше добре. За нея той бе всичко.
Тя отметна назад къдравата му руса коса и го целуна по челото.
— Глупости. Така или иначе трябваше да прекараме някъде нощта. Дъждът щеше да ни забави и пътуването и щеше да е неприятно. Добрата почивка ще ни спести време после. Повярвай ми. В тези неща имам богат опит.
— Но аз се чувствам толкова… безполезен.
— Ти си Пророк. И това ни осигурява информация, която не е „безполезна“. Уменията ти ни спестиха дни лутане в грешна посока.
Тревожните му очи огледаха гредите.
— С времето главоболията зачестяват. Страхувам се, че всеки път, щом затворя очи, може да не се събудя повече.
Тя се намръщи за пръв път тази вечер.
— Да не чувам такива приказки, Уорън. Ще успеем.
Той се поколеба, не искаше да спори с нея.
— Щом казваш, Вирна. Но ни бавя все повече.
— Погрижила съм се за това.
— Така ли? Какво направи?
— Наех транспорт. Поне за част от пътя.
— Вирна, нали каза, че не искаш да наемаш каруца, че това щяло да привлече вниманието върху нас. Че не искаш да рискуваш да бъдем разпознати и разни любопитни хора да си навират носовете в наши работи.
— Не съм наела каруца. И не ми се слушат възражения. Пазарих този фермер да ни откара на юг за известна част от пътя със своята талига за сено. Каза, че можем да легнем отзад и ти да си почиваш. Ще ни покрие със сеното и така няма да се притесняваме, че някой ще ни види.
Уорън смръщи чело.
— И как се съгласи да направи това за нас?
— Платих му добре. Освен това той и семейството му са верни на Светлината. Той уважава Сестрите на светлината.
Уорън се отпусна върху сламата.
— Е, трябва да призная, че не звучи зле. Сигурна ли си, че го е направил с желание? Не си му извъртяла носа, нали?
— Той и без това се стягаше за път.
— Така ли? Защо?
Вирна въздъхна.
— Дъщеря му е болна. Само на дванайсет е. Иска да върви да й търси някакви лекарства.
На помръкналото лице на Уорън се изписа подозрение.
— Ти защо не излекува момичето?
Вирна задържа погледа му.
— Опитах. Не можах да направя нищо. Има силна треска с температура, гърчи се и повръща. Направих всичко възможно. Бях готова на почти всичко, само и само да спестя мъките на бедното дете. Напразно.