Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Да имаш представа защо?
Вирна тъжно поклати глава.
— Дарбата не лекува всичко, Уорън. Знаеш го. Ако имаше нещо счупено, можех да й помогна. Можех да из лекувам и цял куп болести. Но при треска дарбата има ограничена сила.
Уорън извърна глава.
— Не е честно. Те ни предлагат помощта си, а ние не можем да направим нищо за тях.
— Знам — прошепна Вирна.
За момент се заслуша в ромолящия по покрива дъжд.
— Поне успях да успокоя болките в корема й. Ще може да си почине малко по-спокойно.
— Добре. Това поне е добре — Уорън започна да мачка в ръка една сламка. — Успя ли да се свържеш с Прелат Аналина? Има ли съобщение от нея в дневника ти? Вирна се постара да не издава притеснението си:
— Не. Не е отговорила на писмата ми, нито пък е изпратила свое. Сигурно е заета. Едва ли й е до нашите дребни проблеми. Щом остане по-свободна, ще ни се обади.
Уорън кимна. Вирна духна лампата. Сгуши се в него, облягайки глава на рамото му. Преметна ръка през гърдите му.
— Най-добре ще е да поспим. На разсъмване тръгваме.
— Обичам те, Вирна. Ако умра в съня си, искам да го знаеш.
В отговор тя погали с пръсти лицето му.
Клариса разтърка очи, за да прогони съня от тях. По краищата на тежките тъмнозелени завеси се прокрадваше утрото. Седна в леглото. Помисли си, че никога не се е будила с по-приятно чувство. Пресегна се, за да го каже на Натан. Той не бе до нея.
Тя се изправи на ръба на леглото и спусна крака на пода. Щом се протегна, усети болка в мускулите на краката си — сякаш протестираха от активните движения през нощта. Реши, че сигурно мисълта за причината за приятната болка я бе накарала да се усмихне. Никога не си бе представяла, че може да съществува толкова приятна болка в мускулите.
Пъхна ръце в прекрасния розов халат, който й бе купил Натан. Преметна двете му страни отпред и притегна копринения колан. Зарови пръсти в дебелия килим, наслаждавайки се на усещането.
Натан седеше на писалището в другата стая, надвесен над някакво писмо. Щом тя се появи на вратата, той й се усмихна.
— Добре ли спа?
Клариса притвори очи и въздъхна.
— Би могло да се каже — усмихна се широко. — Като новородена съм!
Натан й смигна. Потопи перото в мастилницата и продължи да пише. Клариса се промъкна зад него и обви с ръце раменете му. Беше само по панталон, нагоре гол. Тя разтърка с пръсти мускулите в основата на врата му. Той изръмжа гърлено и тя продължи. Харесваше й да слуша доволстващите му звуци. Още повече й харесваше тя да е причината за тях.
Докато пръстите й се движеха по раменете му, хвърли поглед към листа. Веднага разбра, че пише инструкции за вместването на някакви войски на места, за които никога не бе чувала. Натан продължи да пише, напомняйки на някакъв генерал за връзката му с Господаря Рал и за страшните последствия, които ще има, ако я пренебрегне. Тонът на писмото бе същият властен тон, с който се обръщаше към хората, когато искаше от тях да се държат с него с подобаващо за положението му уважение. Подписа писмото с: „Господарят Рал“.
Клариса се наведе и се сгуши във врата му, гризна го лекичко по ухото.
— Натан, снощи бе направо приказно. Магическо. Ти беше невероятен. Аз съм най-щастливата жена на света.
Той й се усмихна закачливо.
— Магическо, казваш. Да, вярно, имаше и малко магия. Аз съм стар човек. Трябва да използвам каквото имам.
Тя прокара пръсти през косата му.
— Стар човек ли? Не мисля така, Натан. Надявам се да съм ти доставила макар и наполовина удоволствие от това, което ми достави ти.
Той се засмя и сгъна писмото.
— Дано съм успял да следвам темпото ти. — Той плъзна ръка под халата й и я щипна по голото дупе. Тя подскочи с писък. — Беше едно от най-върховните изживявания в живота ми — да бъда с толкова красива и любяща жена.
Тя зарови главата му в гърдите си.
— Е, още сме живи. Няма причина да не посегнем към още подобни върховни изживявания.
Дяволитата му усмивка грейна, той върна ръката си върху дупето й и го стисна. В очите му блесна същото похотливо пламъче.
— Ако ме почакаш да свърша тук, ще видим дали не можем да оползотворим по-пълноценно парите, които пръснахме за това огромно легло.
Той загреба с миниатюрна медна лъжичка няколко бучки червен восък от едно бурканче и я изсипа върху сгънатото писмо.
— Натан, глупаче, трябваше да разтопиш восъка, преди да го сложиш върху писмото.
Той повдигна вежда.
— Досега би трябвало да си разбрала, скъпа, че моят метод е по-добър.
Тя се засмя гърлено.
— Грешка.
Той размаха ръка над восъка. От пръста му затанцуваха искри, които преминаха в бучките. Те засияха за миг, после се превърнаха в малка червена локвичка. Клариса ахна смаяна. Натан наистина бе една огромна изненада. Страните й пламнаха при мисълта, че пръстите му бяха магически не само в този смисъл.