Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Видът на познатите символи го поуспокои, макар да не знаеше какво означават. Носеше тези украшения по задължение. Е, вярно, бе роден за тях — в това поне беше убеден. Защо — не му бе известно. Дори да искаше друго, положението беше такова. Той бе магьосник-воин.
Разсеян от неприятното напрежение и гъделичкането на щитовете, стигна до вратата, преди да се усети. Тя бе висока поне четири метра, два метра широка, обкована с злато и украсена със същите символи. В средата бе изобразен най-впечатляващият от всички символи — два груби триъгълника, обиколени и прорязани от криволичеща двойна линия. Ричард отпусна лявата си ръка на дръжката на меча, докато с другата опипваше символа, плъзна пръсти по назъбената му обиколка.
Докато го опипваше, проследяваше, обхождаше, разбра. Духовете, боравили с Меча на истината преди него, имаха способността да му предават знанието си, докато той използва меча. Това не винаги ставаше чрез думи. В разгара на битката обикновено не оставаше време за приказки.
Знанието му се явяваше в образи, в символи — в такива символи.
Символът на вратата, подобен на изкованите върху металните пластини около китките му, му внушаваше усещането за танц по време на бой, в който противникът има числено превъзходство. Внушаваше усещане за движенията на танца, движения без форма.
Танц със смъртта.
Да, звучеше логично. Нали носи одеждите на магьосник-войн. От дневника, открит при Плъзгата, бе научил, че по времето на Коло Първият магьосник, на име Баракус, също е бил магьосник-войн — като Ричард. Тези символи бяха знаци за магьосник-войн. Нещо като игленика, изрисуван на прозореца на шивача, или халбата над вратата на хан, или пък подковата, закачена на входа на ковачницата. Или както майсторът на оръжия показва ножовете на витрината си. Тези символи бяха знаци на занаята му: Онзи, който носи смърт. Ричард осъзна, че страхът му се е стопил. Намираше се в Магьосническата кула, която винаги преди изопваше до скъсване нервите му, дори по-лошо — в момента се намираше на входа на най-защитеното забранено място в Кулата. И въпреки това беше спокоен.
Докосна символ с формата на звезда, изобразен на вратата. Той беше напомняне.
Дръж си очите на четири, но никога не им позволявай да се спрат на нещо конкретно. Това означаваше звездата — гледай навсякъде едновременно, без да виждаш нищо конкретно — не допускай врагът да направлява погледа ти, защото ще видиш онова, което той желае да видиш. И тогава той ще се изправи пред теб, докато си още объркан, докато се чудиш откъде ще те нападне, и ще загубиш.
Вместо това погледът ти трябва да поглъща всичко едновременно, да не се спира на нищо конкретно, дори когато прониква навсякъде. Знай, че врагът ти се движи потайно, а не чака да го видиш пръв. Да танцуваш със смъртта означава да познаваш меча на врага си и бързината му, без да чакаш да ги видиш. Да танцуваш със смъртта означава да се слееш с врага, без да го гледаш втренчено, и така да можеш да го убиеш. Да танцуваш със смъртта означава да си решен да убиеш, да си решен със сърцето и душата си. Да танцуваш със смъртта означава да се превърнеш в самата смърт, да превъзмогнеш живота.
Над крепостната стена се издигна гласът на Бердин:
— Господарю Рал?
Ричард погледна през рамо.
— Да? Какво има?
Бердин пристъпи на другия си крак.
— Ами добре ли си? Стоиш така от доста време, втренчен във вратата. Всичко наред ли е?
Ричард обърса лицето си с длан.
— Да, добре съм. Просто… просто гледах нещата, из писани на вратата, това е.
Той се обърна и без да мисли, долепи длан до металната пластина, вградена в полираната сива гранитна стена. Калан му бе казала, че се говорело, че да докоснеш тази пластина е като да пипнеш леденото, мъртво сърце на самия Пазител.
Повърхността бе гореща. Златната врата се плъзна безшумно навътре.
Отвътре блъвна приглушена светлина. Ричард пристъпи внимателно през прага. Сякаш невидима ръка увеличаваше фитила на лампа, светлината се усили. Той направи още една крачка — стана още по-светло.
Махна на двете Морещици да се приближат, като в същото време оглеждаше вътрешността на помещението. Каквато и да бе магията, предпазваща това място от външни погледи, тя очевидно бе обезвредена. Бердин и Райна се приближиха без проблеми към него.
— Не беше толкова страшно — каза Райна. — Не почувствах нищо.
— Дотук добре — обади се Ричард.
Вътре, от двете страни покрай стената, имаше по една зелена мраморна платформа, върху която бяха подредени стъклени сфери с диаметър колкото разперена длан. Ричард бе виждал подобни на по-долните етажи на Кулата. Както и другите, тези също излъчваха светлина.