Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Тя се наведе и нежно прошепна в ухото му:
— Искам теб и магическия ти пръст обратно при мен в леглото, Господарю Рал.
Натан извиси тържествено магическия си пръст.
— Така ще бъде, скъпа моя, само да изпратя това писмо по предназначение.
Той отново завъртя ръка над писмото и то се вдигна от писалището, сякаш полетяло само. Клариса повдигна удивено вежди. Писмото се понесе във въздуха пред него, докато той се отправи към вратата. Направи драматичен жест с другата си ръка и вратата се отвори.
Един войник, седнал на пода в коридора, облегнат на отсрещната стена, скочи на крака. Поздрави с юмрук в сърцето.
Натан, изправил се пред него само по панталон, с падаща по раменете бяла коса, приличаше на безумец. Клариса знаеше, че не е, но бе убедена, че другите го мислят за такъв.
Хората се страхуваха от Натан. Тя го виждаше в очите им. И ги разбираше. Та нали самата тя се бе страхувала от него, преди да го опознае. Но споменът за ужаса, който всяваше в съществото й високият силует на Пророка, бе започнал да избледнява.
Щом сините му очи започнеха да гледат страшно, а хищното му чело се сбърчеше недоволно, тя бе сигурна, че може да накара цяла армия да се обърне кръгом и да се втурне в бяг.
Натан протегна ръка и писмото се понесе към гледащия мрачно войник.
— Помниш всичките ми инструкции, нали, Уолш?
Войникът сграбчи писмото от въздуха и го пъхна под униформата си. Макар да се държеше с уважение, той не изглеждаше изплашен от Натан.
— Разбира се. Познаваш ме добре, Натан.
Натан се поотпусна и измрънка, почесвайки се по главата.
— Предполагам.
Клариса се зачуди къде ли е намерил Натан войника и кога е имал време да му даде инструкции. Предположи, че докато тя е спяла, той сигурно е излязъл.
Войникът й се стори по-различен от останалите, които виждаше напоследък. На раменете му имаше наметало за път, от колана му висяха кожени кесийки, дрехите му бяха по-висококачествени от дрехите на повечето войници тук. Мечът му бе по-къс, а ножът — по-дълъг. Не беше нисък. Напротив — на ръст бе колкото Натан. Но държанието на Натан го правеше да изглежда по-едър от всеки друг мъж.
— Предай писмото на генерал Рейбич — заръча Пророкът. — И не забравяй, ако някоя от онези Сестри те по пита нещо, ги предупреди за онова, което ти казах. Кажи им, че Господарят Рал ти е заповядал да пазиш в тайна, каквото знаеш. Това ще им държи устите затворени.
Войникът се усмихна с разбиране.
— Ясно… Господарю Рал.
Натан кимна.
— Добре. Какво става с другите?
Уолш махна небрежно с ръка.
— Болесдън ще дойде да те уведоми какво е намерил. Почти съм сигурен, че е бил специалният отряд на Джаганг, но Болесдън ще провери и ще ти каже със сигурност. Колкото и да са били много, броят им е незначителен в сравнение с основната им сила. Не виждам никакви доказателства, че главните му войски, разположени край пристанището Графан, са тръгнали на север.
— Доколкото чувам, Джаганг е доволен просто да си седи и да изчаква. Не знам какво чака, но не пришпорва войските си на север към Новия свят.
— Армията, която видях, бе проникнала дълбоко в Новия свят.
— И все пак мисля, че са били само разузнавачите му. Джаганг е търпелив. Отне му години да завладее и обедини Стария свят под своята власт. Използва почти същите тактики — изпраща малка част от силите си, за да завладеят някой ключов град, да съберат каквато могат информация, предимно записки и книги. Хората му са жестоки, това им е част от работата, но основното е книгите. Изпращат му всичко, каквото плячкосат, и чакат следващата си задача. Болесдън е вкарал някои от хората ни сред тях, но трябва да сме много внимателни, може да отнеме време, така че трябва просто да се наслаждаваме на чакането.
Натан потърка замислено лице.
— Да, предполагам, че Джаганг не бърза да изпрати армията си в Новия свят. — Той погледна Уолш: — Най-добре тръгвай.
Уолш кимна. Отмести очи и погледът му се спря на Клариса. Погледна Натан, на устните му се разля тънка усмивка.
— Човек на сърдечните дела.
Натан се изкикоти тихичко.
— Едно от чудесата на природата — пътищата на сърцето.
Начинът, по който Натан произнесе тези думи, изпълни сърцето на Клариса с гордост, че я споменават в такъв контекст.
— Внимавай, Натан, тук си в бърлогата на звяра. Няма да ми хареса да разбера, че не си имал очи и на гърба. — Той потупа мястото, където бе пъхнал писмото. — Особено след като предам това.