Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Калан му бе казвала, че през цялото време, докато е живяла в Кулата, не се е появил нито един магьосник, притежаващ достатъчно сила, за да прекоси тези щитове. Мнозина опитвали, но никой не успял. Просто магьосниците от времето на Калан не са били дарени с нужната магия, за да могат да проникнат в тази част на сградата. Зед беше Пръв магьосник. След раждането на Ричард и Калан, тоест след като Зед напуснал Средната земя, никой магьосник не бе припарвал в тези покои.
Калан му бе споменала, че колкото човек приближава, толкова по-силна става магията, излъчвана от щитовете, косата постепенно настръхва и дишането става все по-трудно. Беше му казала още и че ако човек не притежава достатъчно магия, прекалената близост до щитовете може да бъде смъртоносна. Ричард не подценяваше ни най-малко думите на Калан, но наистина се налагаше да проникне вътре.
По обяснението й, за да влезе вътре, човек трябвало да успее да долепи длан до студената метална пластина край вратата — нещо, което никой от познатите й магьосници не успял да стори. В Двореца на пророците Ричард се бе сблъсквал с подобни щитове — такива, през които се минава след като долепиш длан до метална пластина. Но доколкото можеше да прецени, никой от онези щитове не бе толкова смъртоносно опасен. Той бе успял да мине през тях, бе прекосявал и щитове в Кулата, изискващи магия, каквато единствен той притежаваше, така че си помисли, че е възможно да успее да се справи и с този. Трябваше да влезе вътре.
Бердин разтърка ръце, смутена от гъделичкащото усещане.
— Сигурен ли си, че не си изморен? Цял ден яздихме.
— Не беше толкова измерително — отвърна Ричард. — Добре съм.
Бе твърде притеснен, за да може да почива. Беше се надявал Калан да се е върнала вече. Беше сигурен, че щом се върне от връх Кимермост, ще я намери в къщи. Вече трябваше да се е прибрала. Но не беше. Щеше да чака само до сутринта.
— Продължавам да мисля, че не би трябвало да го правим — промърмори Бердин. — Как е кракът ти? Не бива да стъпващ на него.
Ричард най-сетне я погледна. Тя се бе прилепила плътно до лявата му страна. Райна бе в същата поза, само че отдясно. И двете бяха стиснали Агиелите си в ръце.
— Кракът ми е добре, благодаря. — Той се размърда, за да ги накара да се поотдалечат и да може да диша по-спокойно. — Ще имам нужда само от едната от вас. Ако искаш да останеш, нямам нищо против. Райна ще ме придружи.
Бердин го изгледа намусена.
— Не съм казала, че няма да дойда. Казах, че ти не би трябвало да го правиш.
— Налага се. Нямаше я никъде другаде. Тук трябва да е. Чувал съм, че в енклава на Първия магьосник се съхраняват важни неща — такива, които не бива да достигат до очите на никой друг.
Бердин завъртя рамене, освобождавайки напрежението от мускулите си.
— Щом настояваш, значи и аз идвам. Няма да те оставя да се напъхаш вътре без мен.
— Райна? — въпросително я изгледа той. — Не сте ми необходими и двете. Искаш ли да останеш да ни чакаш тук?
Вместо отговор, Райна го удостои с мрачен, типичен за Морещица поглед.
— Е, добре. А сега ме чуйте. Знам, че тези щитове са опасни. Но това е всичко, което ми е известно за тях. Може да не са като другите, през които ви преведох. Трябва да докосна металната пластина ей там до вратата. Искам вие двете да ме чакате тук, докато отида да видя дали притежавам правилната магия, за да проникна вътре. Ако отвори, значи ще можете да ме придружите в останалата част от пътя.
— Не е номер, нали? — попита Райна. — Веднъж вече ни преметна, за да ни държиш на разстояние. Морещиците не се страхуват от опасности.
Вятърът повдигна златотканото му наметало.
— Не, Райна, не е номер. Важно е, но не искам никоя от вас да рискува безсмислено живота си. Ако успея да отворя вратата, ви обещавам да ви взема със себе си. До волни ли сте?
Двете жени кимнаха. Ричард ги стисна окуражително за раменете. Разсеяно намести металните обръчи на китките си, загледан във внушителния бастион, който го очакваше в дъното на крепостния вал.
Тръгна, в лицето го блъсна студен вятър. Усещаше натиска на щита — нещо като водата, която противодейства на движенията ти, докато плуваш към дъното на езеро. Косъмчетата на тила му настръхнаха. От натиска бе трудно, макар и не невъзможно, да си поеме дъх. Така му го бе обяснила и Калан.
От двете страни на обкованата със злато врата бяха подредени по три колони от пъстър червен камък, поддържащи продълговата плоскост от тъмен материал. Архитектурната композиция бе украсена с медни пластини. С приближаването си Ричард установи, че върху някои от тях има същите символи като тези на обръчите на китките, на колана и шпорите му. Фризът бе декориран с метални дискове, върху които се виждаха още от кръглите символи. По-високо на стената имаше изобразени още, но те не бяха кръгли, а разстлани някак по дължина.