Нож от блянове

Въздъхна тежко и се обърна към Ранд.

— Щерката на Деветте луни ще се срещне с теб до три дни в едно имение в Северна Алтара, близо до границата с Андор. — Потупа се с ръка по палтото. — Имам карта. Вече е там някъде, близо, но казват, че не е в земите, които са под техен контрол. Колкото до тайните, пред тия сеанчанци Айез Седай са отворени като селски моми.

Кацуан изсумтя.

— Капан ли подозираш? — Логаин разхлаби меча си в ножницата, може би несъзнателно.

Башийр махна пренебрежително с ръка, но и той разхлаби меча си.

— Винаги подозирам капан. Но не е това. Върховната лейди Сурот така и не допусна аз или Манфор да поговорим с когото и да било освен с нея. С никого. Слугите ни бяха неми, точно както когато отидохме с Лоиал в Ебу Дар.

— На моята й бяха отрязали езика — каза с отвращение Лоиал и ушите му се дръпнаха назад. Кокалчетата на пръстите му побеляха, стиснали дръжката на брадвата. Хаман ахна стъписано, а ушите му щръкнаха като колци на ограда.

— В Алтара е коронясан нов крал — продължи Башийр, — но като че ли всички в Тарасинския палат стъпват в паници и се озъртат през рамо, сеанчанци, както и алтарци. Дори Сурот изглеждаше все едно че меч е надвиснал над врата й.

— Може би ги е страх от Тармон Гай-дон — каза Ранд. — Или от Преродения Дракон. Ще трябва да внимавам. Уплашените хора правят глупости. Какви са уговорките, Башийр?

Салдеецът извади от палтото си картата и я разгъна.

— Много точни са. Тя ще доведе шест сул-дам и дамане, но без друга свита. — Аливия изръмжа като настъпена котка и той примига, преди да продължи, явно несигурен пред освободена дамане, меко казано. — Ти можеш да вземеш петима души, способни да преливат. Тя ще приеме, че всеки мъж с теб го може, но би могъл да вземеш и еднажена, за да е равен почетният ескорт.

Мин изведнъж се озова до Ранд и го хвана под мишница.

— Не — твърдо заяви той. Нямаше да я вкара във възможен капан.

— Ще си поговорим за това — промърмори тя, а връзката се изпълни с решимост.

„Най-злокобните думи, които може да ти каже жена, освен «Ще те убия»“ — помисли Ранд. Изведнъж се смрази. Той ли беше това? Или Луз Терин? Лудият се изкиска тихо в тила му. Все едно. След три дни още едно затруднение щеше да се разреши. По един или друг начин.

— Друго какво, Башийр?

Нинив внимателно повдигна мокрия парцал от очите си, за да не закачи гривната и пръстените ангреал в косата си — вече го носеше, както и накита тер-ангреал винаги, докато беше будна — и се надигна. При толкова хора, нуждаещи се от Цяра заради ужасните рани, някои — с отсечени ръце, й се беше сторило дребнаво да помоли за Цяр заради някакво си главоболие, но върбовата кора като че ли беше свършила работа. Макар и по-бавно. Един от пръстените й, със светлозелен камък, сияеше със смътна вътрешна светлина, като че ли вибрираше непрекъснато на пръста й, макар всъщност да не помръдваше. Вибрациите бяха смесени — реакция на преливаните отвън сайдар и сайдин. Впрочем и вътре можеше да прелива някой. Кацуан беше сигурна, че би трябвало да указва посока, но не можеше да каже как. Ха! Прословутите големи познания на Кацуан! Жалко само, че не можеше дай го каже в лицето. Кацуан не я плашеше — определено не; Нинив стоеше над нея — просто искаше да поддържа в някаква степен хармония. Само заради това не си отваряше много устата пред нея.