Нож от блянове

— Би ли предпочел да ги оставим да гният? — попита Кацуан, все едно че самата тя не знаеше какво предпочита. Държеше зелените си поли вдигнати, та коприната да не забърсва плувналата в кръв кал и карантиите, осеяли земята, но газеше през крака и глави също толкова небрежно като Девите. Тя също си бе изпрела чадър против дъжда, както и Аливия, макар и след като видя, че Зелената го направи. Ранд се беше опитал да накара двете заклели му се Сестри да научат сеан-чанката повече за Силата, но според тях това нямало нищо общо с клетвите им за вярност. Нинив също беше отказала, заради видението на Мин. Кацуан хладно го беше уведомила, че обучението на дивачки не е нейна работа.

— Значи това ще си стане истинска костница — каза Мин. Походката й привличаше окото с лекото поклащане на бедрата, въпреки че явно се опитваше да не мисли какво има под краката й, като в същото време се стараеше високите токчета на сините й ботуши да не се забият в нещо, поради което от време на време залиташе. Тя също се мокреше, къдриците й се слепяха по главата й, но по връзката не течеше раздразнение. Само яд, и то като че ли насочен към Логаин, ако се съдеше по резките погледи, които му хвърляше. — Къде ще отидат слугите и хората, които работят по нивите, в конюшните и плевниците? Как ще преживеят?

— Друга атака няма да има — каза Ранд. — Не и преди този, който я изпрати, да разбере, че се е провалил, а сигурно и след това. Това е всичко, което изпратиха. Мърдраалите не биха нападнали неорганизирано.

Логаин изсумтя, но не можеше да възрази.

Ранд се обърна и погледна към къщата. На места мъртвите тролоци лежаха до самите основи. Никой не беше проникнал вътре, но… „Логаин беше прав“, помисли си, докато оглеждаше касапницата. Наистина беше на косъм. Без Аша’ман и Айез Седай, които Логаин бе Довел, краят можеше да се окаже съвсем друг. Съвсем на косъм. А ако наистина последваше нова атака? Явно някой знаеше номера на Иша-маел. Или пък онзи синеок мъж в главата му наистина можеше да го открива. Една нова атака щеше да е по-мащабна. Или щеше да дойде от неочаквана посока. Май се налагаше да разреши на Логаин да доведе още Аша’ман.

„Трябваше да ги избиеш всички — проплака Луз Терин. — Много късно е вече. Много“.

„Изворът вече е чист, глупако“ — помисли Ранд.

„Да — отвърна Луз Терин. — Но те чисти ли са? Аз?“

Ранд се замисли за себе си. Половината от двойната му рана на хълбока бе от Ишамаел, другата — от камата на Падан Фейн, заразена с покварата на Шадар Логот. Често започваха да пулсират и сякаш се съживяваха.

Кръгът на Девите леко се разтвори, за да пусне един белокос слуга с дълъг остър нос, по-хилав на вид и от Етин. Мъчеше се да се скрие от дъжда под палубен чадър на Морския народ — половината ресни по ръба липсваха, а старата захабена коприна беше с няколко раздрани дупки, тъй че по жълтото му палто и по главата му течаха вадички. Косата му се беше сплъстила и от нея капеше вода. Изглеждаше по-мокър, отколкото ако беше без чадър. Явно някой от предшествениците на Алгарин се беше сдобил някак с това чудо като скъп спомен — самата придобивка сигурно щеше да е цяла история сама по себе си: Ранд се съмняваше, че Морският народ ще даде чадър на Надзорница на вълните току-така.

— Милорд Дракон — заговори старецът с поклон, от който по гърба му потече още вода, — Верин Седай ми нареди да ви предам това веднага. — И измъкна изпод палтото си лист хартия, сгънат и запечатан.

Ранд бързо го тикна в джоба на палтото си да го опази от дъжда.

— Благодаря. Но можеше да почака, докато се върна в къщата. По-добре се приберете, преди съвсем да сте се намокрил.

— Но тя каза веднага, милорд Дракон. — Прозвуча обидено. — Тя е Айез Седай.

Ранд кимна, а човекът се поклони и бавно закрачи обратно към къщата, гордо изпънал гръб; чадърът го заливаше с потоци вода. Да, Верин беше Айез Седай. Всички подскачаха пред Айез Седай дори в Тийр, където не ги обичаха много. Какво толкова имаше да му каже Верин, че да го напише в писмо? Ранд заопипва с пръст печата и продължи напред.