20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Тълпата се раздвижи нерешително, сякаш се срамуваше от постъпката си: очакваха съпротива, готвеха се да чупят желязната врата и да събарят караула; но вратата сама се отвори и кралят, наглед поне, се пазеше само от майка му.
Тия, които бяха начело, забъбраха и поискаха да отстъпят назад.
— Но влезте, господа, щом кралицата позволява — каЗа Лапорт.
Тогава един, по-храбър от другите, се осмели да прекрачи прага и влезе на пръсти. Всички останали последваха примеРа му и стаята се напълни тихо, сякаш всички тия хора бяха най-покорни и най-предани придворни. Далеч зад вратата се виждаха главите на тия, които не можеха да влязат и се наДигаха на пръсти.
д’Артанян виждаше всичко през дупчицата, направена
от него в завесата; в първия от влезлите той позна
Планше.
— Господине — обърна се към него кралицата, защото разбра, че той е водачът на цялата тая тълпа, — вие желаехте да видите краля и аз поисках да ви го покажа сама. Приближете се, погледнете и кажете дали имаме вид на хора, които искат да бягат.
— Не, разбира се — отговори Планше, учуден донякъде от тая неочаквана чест.
— Значи кажете на моите добри и верни парижани — продължи Ана Австрийска с усмивка, в значението на която д’Артанян не се излъга, — че сте видели краля да спи и кралицата готова също да си легне.
— Ще кажа, всемилостива господарке, и всички, които са с мене, ще потвърдят това. Но…
— Но какво? — попита Ана Австрийска.
— Нека ваше величество ме извини — каза Планше, — но наистина ли кралят лежи в това легло?
Ана Австрийска потрепера.
— Ако някой от вас познава краля — рече тя, — нека се приближи и каже наистина ли е негово величество.
Един човек, завит с мантия и мъчещ се да скрие лицето си с нея, се приближи, наведе се над леглото и погледна.
За миг д’Артанян си помисли, че тоя човек има лошо намерение, и сложи ръка на шпагата си; но при движението, когато се навеждаше, непознатият откри част от лицето си и д Артанян позна коадютора.
— Наистина е кралят — каза човекът и се изправи. — Бог да благослови негово величество!
— Да — полугласно каза водачът, — да, бог да благослови негово величество!
И всички тия хора, влезли разярени, изведнъж се покориха на друго чувство и на свой ред започнаха да благославят царственото дете.
— Сега, приятели — каза Планше, — да поблагодарйм
на кралицата и да се оттеглим.
Всички се поклониха и излязоха постепенно и без шум както бяха влезли. Планше, влязъл пръв, излизаше последен.
Кралицата го спря.
— Как се казвате, приятелю? — попита тя.
Планше се обърна, силно учуден от въпроса.
— Да — продължи кралицата, — аз смятам за такава чест да ви приема тая вечер, както ако бяхте някой принц, и желая да зная името ви.
„Да — помисли си Планше, — за да се отнесете с мене като с принц. Благодаря!“
Д’Артанян потрепера да не би Планше, помамен като гарвана в баснята, да каже името си и да не би кралицата, научила името му, да узнае, че той е служил при
него.
— Всемилостива господарке — почтително отговори Планше, — аз се казвам Дюлорие, ваш покорен слуга.
— Благодаря, господин Дюлорие — каза кралицата. — А с какво се занимавате?
— Всемилостива господарке, търговец съм на платове в улица де Бурдоне.
— Само това исках да зная — продължи кралицата. — Много съм ви задължена, драги господин Дюлорие, ще се видим пак.
„Хайде, хайде — промърмори д’Артанян, като излизаше иззад завесата, — положително нашият Планше съвсем не е глупак и ясно се вижда,-че е минал добра школа.“
Действуващите лица на тая необикновена сцена се гледаха около минута, без дума да продумат — кралицата права край вратата, д’Артанян полуизлязъл от скривалището си, кралят надигнал се на лакът, готов да легне отново при най-малкия шум. който би показал, че цялата тая тълпа се връща; но шумът не се приближаваше, а се отдалечаваше все повече и повече и най-после съвсем затихна.
Кралицата въздъхна; д’Артанян изтри влажното си чело; кралят скочи от кревата и каза:
— Да вървим!
В тая минута се завърна Лапорт.
— Е, какво? — попита кралицата.
— Изпратих ги до желязната врата, всемилостива господарке. — отговори камердинерът. — Те съобщиха на другарите си, че са видели краля и че кралицата говорила с тях. и сега всички се разотиват с гордо самодоволство.
— О, негодници! — промърмори кралицата. — Те ще платят скъпо за тая дързост, обещавам им това!
След това се обърна към д’Артанян и прибави:
— Господине, тая вечер вие ми дадохте най-добрите съвети, които съм получавала в живота си. Продължавайте: какво трябва да правим сега?