Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Макар и момичето да бе напълно лудо, което явно бе истина, ако се съдеше по вестникарските статии и поведението ѝ в настоящия момент, жилетките им трябваше да ѝ вдъхнат респект. Но тя изобщо не даваше вид да е впечатлена. Колкото и смехотворна да бе ситуацията, не можеха да толерират подобно отношение. Маге Лундин хвърли един поглед на Сони Ниеминен.
– Мисля, че на лесбийката ѝ трябва един член – рече той, пусна страничната стойка на мотора и слезе от своя ХД. С бавни стъпки тръгна към Лисбет Саландер, като я гледаше отвисоко. Тя не помръдна от мястото си. Маге Лундин поклати глава и въздъхна мрачно. След това замахна с дясната си ръка със силата, която Микаел Блумквист бе изпитал на гърба си при срещата им на Лундагатан.
Не успя да я удари. В мига, в който ръката му щеше да се стовари върху лицето ѝ, тя направи крачка назад и отново застана неподвижно, така че да не може да я стигне.
Подпрян на кормилото на своя ХД, Сони Ниеминен наблюдаваше развеселен приятеля си. Лундин почервеня и бързо направи две крачки към Лисбет. Тя отново пристъпи назад. Лундин се забърза.
Лисбет Саландер изведнъж спря и изпразни половината флакон със сълзотворен газ в лицето му. Очите му запариха ужасно. Върхът на ботуша ѝ се стрелна нагоре и се впи между краката му с кинетична енергия, равняваща се на 120 килопаунда на квадратен сантиметър. Маге Лундин се свлече на колене, останал без дъх, и така зае още по-удобна позиция за Лисбет Саландер. Тя се засили и го ритна по лицето, сякаш изпълняваше ъглов удар в мач. Чу се ужасно изпукване и Маге Лундин се строполи на земята като чувал с картофи.
На Сони Ниеминен му отне няколко секунди да осъзнае, че пред очите му се разиграва безумна сцена. Понечи да спусне страничната стойка на мотора, но не успя да я уцели с крак и бе принуден да погледне надолу. След това реши да заложи на сигурното и затърси пистолета си, който държеше във вътрешния джоб на якето си. Точно възнамеряваше да дръпне ципа, когато съзря някакво движение с ъгълчето на окото си.
Когато отново вдигна очи, видя Лисбет Саландер да се носи като куршум към него. Тя скочи и с двата си крака го ритна с все сила по бедрото. Не успя да го нарани особено, но го бутна заедно с мотора на земята. Кракът му за малко да остане под машината. Той се олюля и отстъпи няколко крачки, преди да успее да възстанови равновесието си.
Когато отново се появи в обсега на зрението му, Лисбет замахваше с ръка и хвърляше към него камък с големината на юмрук. Сони приклекна инстинктивно. Камъкът мина на няколко сантиметра от главата му.
Накрая успя да извади пистолета, но когато вдигна очи за трети път, Лисбет Саландер вече стоеше пред него. Погледът ѝ бе изпълнен с ярост. Мъжът с изненада установи, че се бои от нея.
– Приятни сънища – рече му Лисбет Саландер.
Натисна електрошоковия пистолет в чатала му, пусна 75 000 волта през тялото му и задържа така пистолета в продължение на поне двайсет секунди. Сони Ниеминен се строполи на земята като попарено мушкато.
Лисбет чу шум зад себе си, обърна се и се вгледа в Маге Лундин. Той с мъка бе успял да застане на колене и се опитваше да се изправи. Лисбет наблюдаваше озадачено как се лута като сляп в парещата мъгла на сълзотворния газ.
– Ще те убия! – изкрещя внезапно той.
Заваляше силно думите и шареше наоколо в опит да я намери. Тя наклони глава на една страна и се загледа замислено в него. Той отново изрева.
– Проклета курва!
Лисбет Саландер се наведе и вдигна пистолета на Сони Ниеминен. Констатира, че е полски „Р-83 Ванад“.
Извади пълнителя и видя, както и очакваше, че е зареден с деветмилиметрови куршуми „Макаров“. После го зареди с един куршум в цевта, прескочи Сони Ниеминен, приближи се до Маге Лундин, хвана пистолета с две ръце, прицели се и го простреля в ходилото. Той изрева от шока и отново се строполи.
Лисбет го погледа, чудейки се дали да си направи труда да му зададе няколко въпроса относно самоличността на русия великан, в компанията на когото го бе видяла в сладкарница „Блумгренс“ и който според думите на журналиста Пер-Оке Сандстрьом заедно с Маге Лундин бе убил някакъв човек в склад. Хм. Може би трябваше да изчака малко и да го разпита, преди да го простреля.
Но от една страна, Маге Лундин, изглежда, не бе в състояние да води нормален разговор, и от друга, съществуваше потенциална възможност някой да е чул стрелбата. Следователно трябваше незабавно да напусне района. Можеше да открие Маге Лундин по-късно и да го разпита в по-спокойна обстановка. Спусна предпазителя, прибра пистолета в джоба на якето си и взе раницата си.
Бе изминала около десет метра надолу по пътя, който започваше от лятната къща на Нилс Бюрман, когато спря и се обърна. Бавно се върна назад и огледа внимателно мотоциклета на Маге Лундин.