Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Така че ще трябва и да ни върнете — рече Хорас. — Което означава, че мога да си пия колкото ми душа иска. Впрочем ние вече започнахме, но пак ще напълним чашите за твое здраве.
Вдигнаха чашите и изпяха „Честит рожден ден, Вик“, а Роджър им пригласяше с лай. Дори и той беше празнично накичен с червена панделка отзад на нашийника. След това дойде ред на подаръците. Мелинда му поднесе три вързани заедно пакета с етикета на „Брукс Бръдърс“, във всеки от които имаше пуловер — единият дебел, в синапен цвят, другият — в червено и синьо, внос от Италия, а третият за тенис в бяло с червено райе. Вик обожаваше хубавите пуловери, а Мелинда му подаряваше не един, а три. Трогна се дотам, че усети буца в гърлото си. Хорас му поднесе електрическа самобръсначка, като отбеляза, че след дълги години безуспешни опити да го откаже от простия бръснач се е убедил, че няма друг начин, освен да му я пъхне в ръцете. От Трикси получи абаносова четка за коса и гребен, а от Роджър — вълнена вратовръзка. Мери му подари последното издание на наръчника на дърводелеца, което още не си беше купил, макар че нито за миг не се разделяше с тази книга.
— Чудя се сега ли да му дам и другия подарък, или като вечеряме? — припряно запита Мелинда.
Мелърови й предложиха да го поднесе сега. Мелинда отиде в стаята си и се върна с голяма кутия, увита в златиста хартия. Сложи я на пода пред Вик и рече.
— Не го знам как действува и затова го държах на тъмно в гардероба.
Хорас се засмя. Двамата с Мери явно знаеха какъв е подаръкът. Всички загледаха в очакване Вик, докато отвиваше и отваряше гофрираната кутия. Вътре се оказа гайгеров брояч в комплект със слушалки, детектор и ремък за през рамо. Имаше дори и рудни проби. Вик направо занемя от възторг. Отиде при Мелинда и я прегърна.
— Мелинда, благодаря ти — рече след малко и притисна устни о бузата й.
Но като погледна към Мелърови и видя доволните им усмивки, стана му изведнъж неловко, даже срамно. По-скоро всичко това му беше непривично. Мелинда го правеше непривично. Нарочно се държеше така, както се държеше обикновено той — по начин, който нямаше нищо общо с истинските и чувства и мисли. Изцяло си бяха разменили ролите, което означаваше, че отсега нататък собственото му поведение щеше да бъде много по-близко до действителните му чувства, отколкото си беше позволявал години наред, и че благоразположението на Мелинда е само преструвка.
Докато вечеряха — гълъби, картофено пюре, попарени зеленчуци и зелена салата, — Вик се опита да се отпусне, да не мисли, за да може да напипа някаква нишка в съзнанието си, някакво обяснение, също както човек, попаднал в непознато тъмно помещение, търси пипнешком ключа на лампата, знаейки само, че все някъде трябва да има ключ. Надяваше се в безразборната игра на съзнанието да се натъкне на истинската причина за Мелиндината добронамереност. След смъртта на Де Лайл тя спазваше благоприличието само пред хората, но този път го правеше заради него. Беше грижовна и мила дори когато нямаше кой да я види. Е, разбира се, и общественият отзвук от второто убийство (малко се стресна, като сам го нарече в мислите си „убийство“) беше съвсем различен. Много повече го подозираха за Де Лайл, отколкото за Камерън. Пък и за негово щастие Хейвърмал опротивя на всички. Точно затова и приказките му за предстоящата сватба на Мелинда и Камерън бяха приети от повечето хора като крайно съмнителни, едва ли не като фантасмагории. Направи му впечатление, че този път Трикси не донесе вкъщи дори и една клюка. Спомена само как родителите на една от съученичките й казали, че хората обичат да се заяждат с тия, които не приличат на тях. Тези думи не означаваха нищо за Трикси, а и Вик трябваше да се позамисли, за да ги проумее — очевидно прозираше прастарата истина, че свикналото да се нагажда мнозинство се опълчва срещу всеки, който се отличава. А той получаваше годишна рента, занимаваше се с недоходоносно книгопечатане, търпеше изневерите на жена си, нямаше телевизор в дома си, дори и колата му беше овехтяла. На Трикси разказа, като си послужи с конкретни примери от историята, как в миналото шепа хора или отделни личности са били преследвани, понеже не са се нагаждали като всички останали. Макар че, като порасне, Трикси положително щеше да овладее до съвършенство умението да се нагажда, блазнеше го мисълта, че може да е отворил в съзнанието й малка вратичка, че има и друго. Затова се постара да й разкаже колкото се може по-интересно за Галилей.
Като дойде време да отведе Мелърови вкъщи, Мелинда изяви желание и тя да се качи в колата. Такова нещо не се беше случвало от години.
Не можеше да се отрече, че вечерта премина чудесно. Последната подобна вечер беше преди девет години, когато празнуваха за пръв път в Литъл Уесли рождения ден на Мелинда и пак бяха поканили Мелърови. Като тръгна към гаража с пуловерите и гайгеровия брояч в ръце, Вик внезапно осъзна каква пропаст дели сегашната отчужденост от тогавашната им близост с Мелинда. Обърна се и се върна в хола.