Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Като стана да си върви, Хорас вече се смееше. Само че това не беше досущ обичайният му смях.
— Е, какво ли не ни мина през главите, нали? — пресилено весело рече той. — Все ще намерят Камерън. Сигурно във всички големи градове полицията е вдигната на крак. Винаги е така.
Вик му благодари за посещението и Хорас си тръгна. Вик остана в гаража, заслушан в отдалечаващия се шум от колата, замислен, че Хорас не го попита нито къде е Мелинда, нито кога ще се прибере. Ясно му е било, че той сигурно няма да може да му отговори и само би се смутил. Надвеси се над аквариума с охлювите.
Хортензия и Едгар се любеха. Едгар се пресягаше от едно малко камъче да целуне Хортензия по устата. А тя се беше надигнала на самия край на опашката си и леко се олюляваше под ласката му, сякаш бавно танцуваше в омаята на някаква музика. Вик ги гледа може би пет минути, без да мисли абсолютно нищо, даже и за тях, докато в един момент забеляза, че от дясната страна на главите им набъбват чашковидни израстъци. Как се обожаваха един друг, каква идеална двойка бяха. Лепкавите чашки продължаваха да нарастват, докато накрая се допряха, а устата се разделиха.
Погледна часовника си — десет без пет. Необяснимо потискащ вечерен час. Цялата къща бе притихнала. Дали Трикси бе заспала? Изкашля се и лекият, съвсем естествен звук отекна като шумни стъпки по чакъл.
Охлювите не издаваха никакъв звук. Хортензия първа насочи размножителното си хоботче, но не уцели. Дали пък това не беше част от играта? След малко Едгар на свой ред опита и не уцели, отдръпна се назад и отново опита. Този път успя и хоботчето навлезе където трябва, което накара Хортензия и тя да опиша още веднъж. Беше й по-трудно, защото се целеше нагоре, но бавно и търпеливо, на третия път вече й се удаде. После, сякаш в още по-дълбок транс, главите им леко се отдръпнаха, а рогцата им почти се прибраха. Помисли си, че ако имаха клепачи, сега щяха да бъдат затворени. Охлювите замряха. Вик ги наблюдава, докато забеляза първите признаци, че чашките им вече се разделят. После близо минута се разхожда напред-назад из гаража, измъчван от някакво непривично безпокойство. Мислите му отново се насочиха към Мелинда и той се надвеси над охлювите, за да се отвлече.
Единадесет без четвърт. Дали е у Уилсънови? Сигурно сега там всички ченета работят едновременно. Дали и детективът присъствува, или си е легнал след тоя уморителен ден? Възможно ли е някой да се сети за кариерата?
През лупата видя, че сега охлювите бяха съединени само с двете хоботчета. Щяха да останат така поне още час. Този път нямаше тяхното търпение. Отиде в стаята си да почете.
24
Пет дни по-късно Хортензия вече мътеше яйцата си, а Хейвърмал продължаваше все така да слухти из града, и то къде по-придирчиво и открито от Карпентър, когато разследваше случая с Де Лайл. Ходи у Кауанови, у Макфърсъновн, у Хайнесови, у Питърсънови, при стария Карлайл, при Хансен зарзаватчията, при Ед Кларк, собственика на железарския магазин (където Вик беше на почит като комай най-редовният клиент), при Сам, бармана на „Лорд Честърфийлд“, при пощенския раздавач Ригли, който носеше вестниците на Ван Алънови, та чак до чистачите Питър Лазари и Джордж Андерсън, единият от които се грижеше за печатницата, а другият — за къщата. Вик подразбра, че Хейвърмал не се и опитва да прикрива каква е целта — да го изкара отговорен за изчезването на Камерън — и разпитва без всякакви заобикалки. Навсякъде обаче му отвръщали с едно — крайна предпазливост в изявленията и неприязън. Лош късмет за Хейвърмал, че настройваше духовете срещу себе си. Дори такива обикновени хорица като чистачите бяха доловили накъде бие и бяха възнегодували.
Ето какво му разказа Пит Лазари. „Нямам навика да си вра носа в работите на госпожа Ван Алън, му рекох. Обича да си попийва, толкоз знам. Какво си си навил на пръста да изкараш човека убиец! Ама и тая си я бива! От шест години се знаем с гос’ин Ван Алън, викам му, няма от него по-свестен човек в града. Виждал съм ги аз такива мръсници като тебе, викам му. Знаеш ли, викам му, къде ти е на тебе мястото, а? Заедно с целия боклук на бунището!“ Пит Лазари представляваше едно огромно туловище и като нищо мяташе пълни кошове изрезки във вагонетката си на три-четири метра височина.