Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Не ви познавам, мистър Ван Алън, но съм чувал много за вас — каза му Пфайфър по телефона. — Помислих си, че ще е добре да ви кажа да не би да се безпокоите, че нещо подобно може да се случи. „Ню Уеслиън“ не иска да има вземане-даване с такива като Хейвърмал.

Вик предаде този разговор на Мелинда.

Дори и в пералнята имаше какво да научи. Когато отиде да прибере дрехите, управителят, Фред Уорнър, се надвеси през тезгяха и му прошепна, че „оня детектив“ идвал и прегледал до една всички донесени в последно време дрехи. Видял кръв по един панталон, но мисис Ван Алън, която била с него, му обяснила, че кръвта е на мъжа й и петната са останали от вечерта, когато си наранил главата.

— Всичките петна бяха отзад на панталона — подсмихна се под мустак Уорнър, — и при това отгоре. Ясно като бял ден, че е накапало от рана на тила. Само да бяхте видели как се разочарова оня ми ти детектив! Същински копой, само дето нещо му куца, нали, мистър Ван Алън?

И ето че Хейвърмал най-ненадейно си тръгна. Целият град като че си отдъхна. Хората по улиците сякаш по-често се усмихваха един на друг, за да си кажат може би, че тяхната сплотеност е провалила един неприязнен пришълец. Събиранията зачестиха. Дори и Питърсънови си поканиха гости. У тях Вик се запозна с няколко души, които виждаше за първи път, но които се отнесоха с изключително уважение към него. Пак тук, сред хора, които иначе Мелинда би гледала отвисоко, му направи впечатление, че тя започва да се променя. Не можеше да се каже, че е особено сърдечна и мила, както след смъртта на Де Лайл, но се усмихваше, даже и на него, не се мусеше на пунша, който ненавиждаше, никого не обиди с държането си, поне доколкото той можеше да прецени. Какво ли не му мина през ум. Невъзможно беше да го прави, за да промени лошото обществено мнение за него, просто защото сега това нямаше абсолютно никакъв смисъл. Дали пък не се беше уморила да се прави на мрачна, дали се изчерпваха силите й да бълва омраза? Омразата винаги е била изтощителна, но Мелинда, така или иначе, нямаше на какво друго да се посвети. Възможно ли беше да й е приятно, че той е на такава почит у Питърсънови? Преди подобно нещо изобщо не би я трогнало. Хрумна му, че може да са се уговорили с Хейвърмал да притъпят някак бдителността му, та да могат да извадят наяве някое неочаквано за него доказателство. Но не, имаше твърдото убеждение, че Хейвърмал е изстрелял всичките си патрони до един и е подминал целта. Никакво злорадство не се забелязваше у Мелинда напоследък. Само дето беше малко по-мила и сговорчива. Даже и вкъщи му се усмихна на няколко пъти. А и у Дон Уилсън не беше ходила вече цяла седмица.