Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
При второто посещение на Хейвърмал у Мелърови Хорас го върнал още от вратата. А Стивън Хайнс му държал цяла реч, че в английското законодателство е прието човек да се счита невинен, докато не се докаже вината му, но в Америка не се спазва заради такива невежи негодници като него.
От Мелинда разбра, че е направена справка на летището и вече се знае, че Тони не е взимал самолет. Да, но нали пък беше купил двата билета. И Хейвърмал знаеше това така добре, както и че двата билета са заведени на името на мистър и мисис Антъни Камерън.
— Може да е върнал единия билет и да си е купил друг под фалшиво име — подхвърли Вик.
— Изключено — тържествуващо отвърна Мелинда. — В Мексико се отива само с туристическа карта, която проверяват в Ню Йорк, преди да излети самолетът. Знам го от Тони.
Вик се усмихна.
— Не си ли спомняш какво ни разказаха Ивлин и Фил, като ходиха в Мексико преди няколко години? Ивлин си загубила акта за раждане и понеже нямали време да вадят нов просто казали на чиновника в Мексиканското консулство имената си, той попълнил туристическите карти и не им искал никакъв документ за самоличност. Тия туристически карти са само за да се измъкне някой и друг долар от туристите. Нямаш ли карта, и в Мексико, както навсякъде по света, те пускат срещу най-обикновен паспорт.
На това Мелинда нямаше какво да възрази. Изглеждаше обезпокоена и притеснена, някак съкрушена, че пребиваването на Хейвърмал в Литъл Уесли се проточва вече цяла седмица без какъвто и да било резултат. Хейвърмал кръстосал цялата околност, каза му тя, в такъв радиус, който една кола може да измине, така че да й остане време да стигне до Балинджър общо за около тридесет и пет минути. Не му стана ясно дали Хейвърмал се е натъкнал на кариерата (не може да не си е служил с карта, кариерата обаче не беше обозначена на всички карти), но този път реши да не предизвиква съдбата и не попита. Пък и на два пъти след идването на Хейвърмал в Литъл Уесли беше валял силен дъжд. Дори и да не беше измил петната кръв, те едва ли биха се различавали от ръждивите петна, които каменарските инструменти, все още пръснати тук-таме из кариерата, бяха оставили по плоските скали. Не беше за вярване Хейвърмал още да не е попаднал на кариерата, но може и така да беше. Изглежда наистина, както каза Мелинда, повечето му време минаваше в кръстосване по пътищата, а кой знае дали не ровеше и из храсталаците за труп.
Ето че Хейвърмал за втори път посети Вик в печатницата. Не можа да го набеди с нищо по-конкретно от язвителните нападки на Дон Уилсън.
— Дон Уилсън смята, че ви държи в ръцете си. Според него вие сте убили и Де Лайл. Не е ли странно наистина, че човек с толкова, сериозни мотиви и в двата случая е и последният, с когото са видели и двамата мъртъвци. — Хейвърмал натърти на последната дума.
— Да не искате да кажете, че сте намерили трупа на Камерън? — уж изненадано ококори очи Вик, макар че всъщност Хейвърмал му убиваше даже и насладата да го подведе.
— Да, намерихме трупа на Камерън — отвърна Хейвърмал, така вторачен във Вик, че той веднага разбра, че не е вярно, но предпочете да продължи с ролята си на наивник:
— Сериозно? Къде? Защо не казахте веднага?
Хейвърмал безочливо не му отвърна и побърза да заговори за друго. Когато отново спомена Дон Уилсън, Вик му рече с приветлива усмивка:
— Дон Уилсън по-добре да внимава какво приказва, защото мога да го дам под съд за клевета и не знам как ще се оправи тогава. А жена му е много мила, нали?
— Бива я само да мълчи — отсъди Хейвърмал.
— Виждате ли — все така любезно поде Вик, — трудно ще изкопчите нещо от хората, ако така ги обиждате.
— Благодаря за съвета — отвърна Хейвърмал с глас, който прозвуча като гъши крясък.
— И аз искам да ви благодаря за нещо, преди да сте си тръгнали от Литъл Уесли — рече Вик. — Благодарение на вас разбрах колко са единни хората тук в… в симпатиите си към мене. Нито специално съм търсил одобрението им, нито кой знае колко съм го искал, обаче ми е изключително приятно да ми го засвидетелствуват.
Малко по-късно Хейвърмал си тръгна, без дори да се заяде на изпроводяк. Вик вдигна двата фаса, които Хейвърмал беше стъпкал на пода, и ги хвърли в кошчето. После отиде в машинното отделение и се зае да довърши художественото оформление на композицията от скелет на изсушено дъбово листо и сплескан копринен пашкул, която щеше да отпечата под едно от стихотворенията на Брайън Райдър.
Този ден още веднъж му бе засвидетелствувана лоялността на съгражданите му. Обади му се Хол Пфайфър, редакторът на „Ню Уеслиън“, за да му каже, че някакъв детектив на име Хейвърмал бил при него и поискал да му пробута уж като местна новина една клюкарска статия за своето разследване по случая Камерън, в която наблягал на „вероятността“ Виктор Ван Алън и жена му да имат отношение към изчезването. Пфайфър го скастрил набързо и му посочил вратата.