Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Давид и Голиат, няма що. И в моя случай побеждава дребосъкът Давид, нали така? — Знаеше, че неопределената му усмивка е още по-неопределена в нейните очи.
Мелинда го гледаше и явно обмисляше какво да предприеме. Първо се размърда — плесна длани и се изправи, а после рече:
— Какво ще кажеш да пийнем нещо прилично след оная — розова лимонада? Такава гадост беше! — И тръгна към кухнята.
— Аз не искам. Малко ми е късно вече за пиене.
— Но часът е само два! Какво ти става?
— Доспа ми се — усмихна се той, после отиде при нея и я целуна по бузата. Сякаш целуна статуя, но все пак неподвижността й се дължеше вероятно по-скоро на изненада, отколкото на обичайното й безразличие.
— Лека нощ, мила. Трикси ще остане утре целия ден у Питърсънови, нали?
— Сигурно.
— Е, лека нощ. — Тръгна към гаража и я остави все още като че ли в колебание дали да си налее нещо за пиене, или не.
Поредната изненада дойде от Хорас, който му съобщи, че Мелинда ходила да види Мери, „разтърсвала се от ридания“, окайвала всяка дума, която е изрекла против него, съжалявала, че се е показала такава безподобна глупачка и непочтена съпруга, съмнявала се дали изобщо ще намери сили да преживее всичко това.
— „Глупачка по всички линии“, така се нарекла — доуточни Хорас, като се мъчеше да възпроизведе всичко дума по дума. — Мери ми се обади даже в лабораторията, за да ми разкаже.
— Виж ти — за втори път по време на разговора рече Вик. — И аз забелязах, че се е променила напоследък, но и през ум не ми е минало, че ще тръгне да се разкайва — и то пред Мери.
— Е, ти пък сега… — Хорас като че се засрами от детинската си възторженост. Мери казва, че вчера Мелинда направо надминала себе си. Опитах се да ви се обадя снощи и евентуално да се видим, но ви нямаше.
— Водихме Трикси на един филм, който много искаше да гледа.
Хорас се усмихна, сякаш му стана драго, че двамата с Мелинда са ходили на кино.
— Нещата май вървят на оправяне, Хорас. А, между другото след два-три дни чакам първите бройки от стихосбирката на Брайън Райдър и ми се ще да ги погледнеш. Нали си спомняш, че правих отпечатъци от пера, листа и насекоми?
— Как да не си спомням! Даже си бях наумил, ако книгата излезе навреме, да я купя на Мери за Коледа!
— О, ще излезе дотогава. Ще ти я подаря. Не толкова заради отпечатъците, а защото стихотворенията наистина си ги бива.
— Моля ти се, аз ще си я купя. Докъде ще я докара „Грийнспър Прес“, ако вземеш всичко да раздаваш!
— Е, щом така предпочиташ.
— Е, аз да тръгвам…
Бяха се срещнали случайно на ъгъла на Мейн Стрийт и Тръмбъл Стрийт. Часът беше седем, здрачът беше паднал, а от изток подухваше хладен, вече есенен планински ветрец, от който човек — стига да е в подходящо настроение — усеща прилив на сили и оптимизъм.
— Радвам се, че Мелинда е поговорила с Мери — рече Хорас. — На Мери и е станало много драго. Да знаеш само как й се иска да не прави разлика в отношението си към двама ви!
— Да, знам.
— Още не може съвсем да преодолее разочарованието си от Мелинда, но и това ще стане!
— Да се надяваме. Радвам се, че се видяхме, Хорас.
Махнаха си с ръка и тръгнаха към колите.
По пътя към къщи Вик си заподсвирква. Кой знае колко щеше да трае благоразположението на Мелинда, но пак беше приятно да се върнеш вкъщи и да завариш вечерята сложена, хола — оправен, да те посрещнат с едно мило „здравей“ и с усмивка.
25
На трети декември Вик имаше рожден ден. Сети се едва на 29 ноември, като пресмяташе кога трябва да се получи поръчката сепийно мастило, но после отново му излезе от главата, защото вкъщи изобщо не се отваряше дума за това. Последните две-три години рождените му дни минаваха незабелязано, само дето Стивън и Карлайл никога не го забравяха и го поздравяваха с някой подарък — кога заедно, кога поотделно. Този път Стивън му поднесе обемист и скъп том с английски гравюри от XVIII век, а Карлайл — бутилка бренди, която Вик веднага отвори, за да се почерпят.
А ето че вечерта още от вратата на хола го посрещнаха с едно гръмко „Честит рожден ден!“ Мелинда, Трикси, Хорас и Мери. Цялата маса грееше в свещи, а по средата беше сложена голяма розово-бяла торта с розови свещички отгоре, сигурно тридесет и седем. Вик пъхна в джоба си заспалия охлюв, който тъкмо беше прибрал от вратата на гаража. В единия край на дивана имаше цял куп подаръци.
— Боже мой! — възкликна Вик. — Как така се озовахте тук? Да не би да сте прелетели?
— Исках да те изненадам и отидох да ги взема, за да не разбереш по колата, че са дошли — обясни Мелинда. Изглеждаше много женствена в елегантната черна рокля с дантели на раменете.