Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Побутна Ерик и неговият приятел изръмжа като човек, когото измъчват. Ру продължи да го разтърсва настойчиво и накрая го събуди.
— Какво има? — попита Ерик, като се взираше неуверено в лицето на Ру. — Къде сме?
— Пак в килията на смъртниците.
Ерик се намръщи, огледа се и видя Накор — беше се свил в ъгъла и хъркаше. До него лежеше Шо Пи.
Разбудиха и останалите. Някои бяха изцапани със засъхнала кръв; всички имаха рани, охлузвания и следи от удари.
— Какво е станало? — попита Ру прегракнало.
— Онези моряци от Квег, не помниш ли? — каза Джедоу.
Шо Пи и Накор, които изглеждаха най-трезви от групата, се спогледаха и Накор каза:
— Един от тях се опита да измъкне девойчето от скута ти, Ру.
— Сега си спомням — кимна младежът, макар че предпочиташе да не си спомня.
— Ударих някого със стол — каза Джедоу.
— Може пък и да сме ги убили — обади се Накор.
Ерик се опита да се изправи и се подпря на стената — коленете му се огъваха от махмурлука.
— Боговете си правят черна шега! Преминахме през огън и вода и пак сме тук да чакаме реда си за ешафода.
Ру изпитваше вина, както винаги, когато беше пил много предната нощ. Беше слаб младеж, а се опитваше да пие наравно с такива огромни мъжаги като Джедоу и Ерик; наистина беше глупаво. Но и Ерик не носеше много на пиене.
— Ако бях убил някого, щях да си спомням — обади се отново Ру.
— Добре де, какво правим пак в килията на смъртниците бе? — попита Джедоу, очевидно притеснен от разсъжденията им. — Не преплувах целия свят напред и назад, за да може накрая Боби дьо Лунвил да ме обеси.
Докато идваха на себе си, вратата на голямото помещение се отвори и се блъсна в стената и всички се смръщиха от силния шум. Появи се дьо Лунвил и изкрещя:
— Стани, свине такива!
Без да мислят, всички, с изключение на Накор, се изправиха и секунда по-късно всеки изстена. Джедоу Шати се наведе и повърна в кофата за нечистотии, после се изхрачи. Другите стояха неуверено на краката си. Ерик се хвана за железните решетки, за да се задържи прав.
— Каква прекрасна сбирщина сте ми вие — каза дьо Лунвил и се ухили.
— Какво правим тук, сержант? — попита Накор.
Дьо Лунвил отиде до вратата на килията и я отвори — не беше заключена.
— Не можахме да измислим друго подходящо място. Знаете ли, че по-голямата част от часовите на Градската стража и отряд дворцови пазачи бяха необходими, за да ви арестуват? — Засия като горд баща. — Какво меле! И ви стигна умът да не убиете никого, макар че понасинихте добре доста от стражата.
После махна с ръка да го последват.
— Принц Патрик и чичовците му решиха, че е добре да сте по-близо през остатъка от нощта — допълни той и ги изведе от килията.
Ру се огледа и си припомни предния път, когато бе минавал по тези коридори — тогава го водеха към фалшивото бесене. Не вярваше, че върви отново по същия път. Преживяното премеждие като че ли бе много отдавна — изпитанието бе толкова ужасно, че умът му почти го бе погребал.
Двамата с Ерик бяха избягали от родните си домове в Рейвънсбърг, след като бяха убили природения брат на Ерик — Стефан, наследника на барон фон Даркмоор. Ако бяха останали и бяха изчакали процеса, може би щяха да убедят съдията, че е било самозащита, но бягството беше натежало значително срещу тях и бяха осъдени на смърт.
Стигнаха стъпалата, водещи към вътрешния двор, където се издигаше ешафодът, но този път минаха покрай тях. Дьо Лунвил, човекът, който бе разполагал с живота им от момента, в който се бяха строполили на дървеното скеле на бесилката с въжените примки, закачени само привидно на напречната греда, до вчерашния ден, когато бяха слезли от кораба, каза:
— Вие сте раздърпана пършива пасмина, така че трябва да ви лъснем добре преди аудиенцията.
— Аудиенция ли? — попита Ерик, който все още не можеше да се оправи от снощното преживяване. Един от най-силните мъже, които Ру бе познавал — и несъмнено най-здравият в родния им Рейвънсбърг, — Ерик беше хвърлил един страж през прозореца тъкмо преди друг да счупи кана с вино в главата му. Ру не беше сигурен от какво бе пострадал повече — от удара или от изпитото вино преди да започне сбиването; Ерик не държеше много на пиене.
— Едни важни мъже искат да си поговорят с вас. Не може да се показвате в такъв вид в двореца. — Той отвори една врата и викна: — Събличайте се!