Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Релис — подхвана той и вдигна чашата си в наздравица, — исках само да ти кажа, че намирам за много смело предложението ти от преди малко да се сражаваш сам с убиеца. Готовността ти да загинеш за короната е вдъхновяваща.
Релис се начумери. Как може човек да има такава плоска физиономия? Да не е падал като малък?
— Смяташ, че ще загубя.
— Разбира се — ухили се Адолин. — Нека сме честни, Релис. Почиваш на славата си вече близо половин година. Откакто разби Епинар, не си побеждавал във важен дуел.
— И това го казва човек, който с години отхвърля всички предизвикателства — обади се Мелали и огледа Адолин от главата до петите. — Изненадвам се, че татенцето ти те пусна да дойдеш да си поприказваме. Не се ли бои, че ще се нараниш?
— И аз се радвам да те видя, Мелали — отвърна Адолин. — Как е сестра ти?
— Недостъпна за теб.
Ох, наистина. Тъкмо това беше направил. Грешка.
— Релис, твърдиш, че можеш да се изправиш срещу убиеца, ала се боиш от дуел с мен?
Релис разпери ръце. В едната държеше бокал червено вино.
— Такъв е протоколът, Адолин! Ще се дуелирам с теб след година-две, когато се изкачиш в класирането. Не мога просто така да изляза срещу някой стар дуелист, не и когато са заложени Броните ни!
— Стар дуелист? Релис, аз съм един от най-добрите.
— Нима? — подсмихна се Релис. — След представлението с Еранив?
— Така си е, Адолин — обади се и Елит, ниският плешив братовчед. — Напоследък си победил само в няколко важни дуела. В единия практически си послужи с измама, а в другия победи от чист късмет!
Релис кимна.
— Ако наруша правилата и приема предизвикателството ти, все едно ще срутя ветролом. Десетки незначителни дуелисти ще напъплят да се бият с мен.
— Няма да стане. Понеже няма да си вече Броненосец. Ще те победя.
— Каква самоувереност — усмихна се Релис и се обърна към Елит и дамите. — Слушайте го. В продължение на месеци пренебрегва класирането, после се хвърля обратно в него и си въобразява, че може да ме бие.
— Залагам моите Броня и Меч — отвърна Адолин. — И Бронята и Меча на брат ми, освен тях — Меча, който спечелих от Еранив. Пет срещу твоите две.
Елит зяпна. Притежаваше само Броня, при това подарена от братовчед му. Той алчно се взря в Релис.
Релис понечи да отговори. После затвори уста, лениво вирна глава и погледна Адолин в очите.
— Какъв глупак си, Колин.
— Отправям предложението пред свидетели. Победиш ли, получаваш всяка Броня и Меч на моето семейство. Кое е по-силно, страхът или алчността ти?
— Моята гордост — отговори Релис. — Няма да се бия с теб.
Адолин скръцна със зъби. Надяваше се заради дуела с Еранив другите да го подценят и по-лесно да се съгласяват да се бият с него. Не се получи. Релис се изсмя, подаде ръка на Мелали и я отведе. Другите го последваха.
Елит се позабави.
Е, по-добре ще е от нищо, рече си Адолин, докато в ума му се въртеше план.
— А ти?
Елит го огледа отгоре до долу. Адолин не го познаваше добре. Говореше се, че човекът е приемлив дуелист, ала често остава в сянката на братовчеда си.
А каква алчност — Елит копнееше да е пълен Броненосец.
— Елит? — обади се Релис.
— Същото предложение? — попита Елит и погледна Адолин в очите. — Твоите пет срещу моята?
Ужасна сделка.
— Същото предложение.
— Съгласен.
Рутаровият син изпъшка зад него. Улови го за рамото и с ръмжене го задърпа настрани.
— Каза ми да се изкача в класацията — обясни му Адолин. — Тъкмо това правя.
— Не и срещу братовчед ми.
— Твърде късно. Ти го чу. Дамите го чуха. Кога е дуелът, Елит?
— След седем дни. На Нанел.
Седем дни — дълго изчакване за подобно предизвикателство. Значи Елит искаше време да се поупражнява, нали?
— Какво ще кажеш за утре?
Релис изръмжа по твърде неалетски начин и изтика братовчеда по-далечко.
— Не разбирам защо си толкова нетърпелив, Адолин. Не трябва ли да се съсредоточиш върху това да пазиш стария си баща? Тъжно е, когато един войник доживява да загуби ума си. Почна ли да се подмокря пред хора?
Спокойно, каза си Адолин. Релис се мъчеше да го подведе, да го накара да действа прибързано. Така щеше да си даде възможност да поиска от краля промяна и анулиране на всички договори с неговия дом — включително споразумението за дуела с Елит. Ала обидата беше прекалена. Спътниците на Релис поеха дъх и се отдръпнаха при тази непривична за алетите грубост.