Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Не съм пиян, ваша милост — рече човекът.
— Вие сте пиян — възрази магистратът. — Как смеете да казвате, че не сте пиян, когато аз твърдя, че сте? Мигар не мирише на алкохол, Гръмър?
— Ужасно, ваша милост — отвърна Гръмър, който имаше смътното усещане, че някъде наблизо долавя миризма на ром.
— Аз го усетих — рече мистър Нъпкинс. — Разбрах, че е пиян още щом влезе в стаята, по блесналите му очи. Забелязахте ли блесналите му очи, мистър Джинкс?
— Разбира се, сър.
— Не съм слагал капка алкохол в устата си тази сутрин — рече доброволецът, който беше напълно трезвен.
— Как смеете да ме лъжете! — провикна се мистър Нъпкинс. — Мигар не е пиян в този момент, мистър Джинкс?
— Разбира се, сър — отвърна Джинкс.
— Мистър Джинкс — рече магистратът, — аз ще арестувам този човек за непочтително държане към магистратурата. Изгответе акта за задържане, мистър Джинкс.
И човекът щеше да бъде задържан, ако мистър Джинкс, който бе юридически съветник на магистрата (защото бе учил право три години в една провинциална адвокатска кантора), не бе пошепнал на мистър Нъпкинс, че това не е съвсем редно; тогава магистратът държа слово и каза, че като се има пред вид семейното положение на доброволеца, то той щял да получи само мъмрене и щял да бъде освободен от тази си длъжност. Следователно доброволецът биде руган с жар в продължение на четвърт час и отпратен да си гледа работата; а Гръмър, Дъбли, Мъзл и всички останали полицаи доброволци се възхищаваха полугласно от великодушието на мистър Нъпкинс.
— А сега, мистър Джинкс — рече магистратът, — нека Гръмър даде свидетелските си показания.
Гръмър се зае да дава показанията си, но тъй като се увлече, а вечерята на мистър Нъпкинс бе почти готова, мистър Нъпкинс съкрати процедурата, като зададе на Гръмър въпроси по същество, на които Гръмър отговори по възможно най-утвърдителен начин. Тъй че разпитът протече много гладко и спокойно: бяха доказани две нападения от страна на мистър Уелър, една заплаха от страна на мистър Уинкл и едно грубо блъскане на мистър Снодграс. Когато всичко привърши, както го желаеше магистратът, той и мистър Джинкс се консултираха шепнешком.
Консултацията трая десетина минути — мистър Джинкс се оттегли в своя край на масата, а магистратът изправи рамене с встъпително покашлюване и тъкмо се канеше да започне своето обръщение, когато мистър Пикуик го изпревари:
— Извинявайте, че ви прекъсвам, сър — рече мистър Пикуик, — но преди началото на вашето изказване и на вашите действия, съгласно мнението, което вероятно сте си изградили въз основа на дадените тук свидетелски показания, аз трябва да се позова на правото си да бъда изслушан, поне що се отнася до самия мен.
— Дръжте си езика, сър — повелително отвърна магистратът.
— Длъжен съм да се подчиня, сър… — рече мистър Пикуик.
— Дръжте си езика, сър — прекъсна го магистратът, — или ще заповядам да ви отведат.
— Бихте могли да заповядате на подчинените си да изпълнят всяка ваша воля, сър — отвърна мистър Пикуик, — и от собствен опит зная, че те ви се подчиняват най-безпрекословно и са готови да изпълнят всяка ваша заповед; но ще си позволя да настоявам върху правото си да бъда изслушан, сър, докато ме отведат насила.
— Да живее мистър Пикуик и принципите му! — звучно се провикна мистър Уелър.
— Мълчете, Сам — рече мистър Пикуик.
— Онемявам като продупчен тъпан, сър — отвърна Сам.
Мистър Нъпкинс хвърли към мистър Пикуик поглед, изпълнен с почуда от неочакваната проява на толкова дързост; и беше повидомому готов да даде много гневен отговор, когато мистър Джинкс го дръпна за ръкава и му пошепна нещо на ухото. На това магистратът отговори полугласно и последва нов шепот. Джинкс явно го увещаваше в нещо.
Най-накрая магистратът, въпреки нежеланието си да изслушва когото и да било повече, се обърна към мистър Пикуик и остро го запита:
— Какво имате да кажете?
— Първо — рече мистър Пикуик, чийто взор през очилата накара дори мистър Нъпкинс да потръпне, — първо, желая да зная причините, поради които ни доведохте тук, мен и моите приятели.
— Трябва ли да му кажа? — пошепна магистратът на Джинкс.
— Смятам, че е уместно, сър — пошепна Джинкс на магистрата.
— Съобщено ми е под клетва — рече магистратът, — че съществуват основания да ви подозираме в намерения да се дуелирате и че другият човек там… Тъпман е ваш помощник и съучастник в това дело. Следователно… Е, мистър Джинкс?