Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Кой е този? — Хелън Ърл следваше неразбиращо погледа му. — Някой, когото би трябвало да познавам?
Той изслуша напрегнато Макс Лийм, който повиши глас ядосано:
— Малкият, ставай и се изнасяй оттук, и то бързо!
Статистът се намръщи.
— Кой си ти да ми го казваш? — попита той.
— Ще видиш. — Макс се обърна към всички на масата: — Къде е Кушман, къде е началникът на отдел „Кадри“?
— Само се опитай да ме докоснеш — каза статистът, като извади меча от ножницата си над масата — и ще ти го провеся на ухото. Зная си правата.
Дузината мъже около масата, представляващи по хиляда долара на час в заплати, седяха стъписани. В другия край до вратата един от полицаите на киноцентъра усети какво става и започна да си проправя път в претъпканото помещение. А големият Джак Уилсън, друг режисьор, скочи за миг на крака и се запъти към този край на масата.
Но и двамата закъсняха — Пат Хоби не изтрая повече. Той скочи и сграбчи един голям и тежък поднос от съседната масичка за сервиране. С два скока се намери на сцената на действието — вдигна подноса и го стовари върху главата на статиста с всичката мощ на своите четирийсет и девет години. Статистът, който се бе изправил, за да посрещне заплашителното ставане на Уилсън, прие удара изцяло върху лицето и челото си и докато се свличаше, през тежкия му грим бликнаха десетина кървави струйки. Той се строполи на една страна между столовете.
Пат застана над него, като дишаше тежко — с поднос в ръка.
— Мръсен плъх! — извика той. — Къде си мисли, че…
Полицаят на киноцентъра изблъска околните и се появи; Уилсън също се провря; двама изумени мъже от съседната маса изтичаха, за да огледат положението.
— Това беше майтап! — извика единият от тях. — Това е Уолтър Херик, сценаристът. Филмът е негов.
— Боже господи!
— Будалкаше Макс Лийм. Казвам ви, че беше майтап!
— Изнесете го… Извикайте доктор… Внимавайте там!
В този момент притича Хелън Ърл; пренесоха Уолтър Херик на едно свободно място на пода, а наоколо се чуха гласове: „Кой го направи?“… „Кой го цапардоса?“
Пат изтърва подноса върху един стол — в бъркотията никой не забеляза трясъка.
Видя как Хелън Ърл почиства бързо главата на пострадалия със салфетки.
— Защо са го наредили тъй? — извика някой.
Пат улови погледа на Макс Лийм, но в същия миг Макс се обърна настрани и Пат бе обзет от чувството за несправедливост. В този критичен момент, реален или измислен, единствено той бе направил нещо. Единствен той бе постъпил като мъж, докато всички тези надути чучела се оставиха да ги обиждат и нагрубяват. И сега той щеше да опере пешкира, защото Уолтър Херик беше влиятелен и популярен — получаваше по три хиляди долара на седмица и пишеше сценарии за блестящи спектакли в Ню Йорк. Откъде можеше някой да се досети, че е майтап?
Докторът беше пристигнал. Пат видя как той каза нещо на управителката и чу нейния пронизителен глас, който помете сервитьорките като сухи листа към кухнята:
— Донесете вряла вода! Много вода!
Думите паднаха чужди и нереални върху натежалото сърце на Пат. Но макар че вече знаеше от първа ръка какво ще последва, той не смяташе, че ще може да го използва.
В общ впряг с гений
I
— Реших да рискувам и пратих да те извикат — каза Джак Бърнърс. — Има една работа, в която вероятно ще можеш да ни помогнеш.
Въпреки че това не обиди Пат Хоби нито като човек, нито като писател, все пак бе необходимо да се възмути поне формално.
— В тази индустрия работя от трийсет години, Джак. Имам повече кредити срещу филми, отколкото са бълхите на едно куче.
— Може би не се изразих добре — каза Джак. — Исках да кажа, че това беше много отдавна. По въпроса за парите — ще ти платим, както ти платиха миналия месец от „Рипъблик“ — по три долара и половина на седмица. И тъй, да си срещал името Рене Уилкокс из писателските среди?
Не беше го чувал. Пат почти не беше отварял книга от десет години.
— Доста добра е — осмели се да каже той.
— Той е мъж, английски драматург. Пристигнал е в Лос Анджелес само заради здравето си. Та имаме тук един филм за Руски балет, който се подмята от година време — разполагаме с три лоши сценария върху него. Тъй че миналата седмица подписахме договор с Рене Уилкокс — стори ни се, че е точно човекът, от когото имаме нужда.