Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Не — бе казал той. — Знам, че не съм го направил аз и това като че ли е всичко, което знам. Няма да дам втора възможност на никого.
Ако здрав член на нашето семейство получеше такава рана, щях да заявя, че издържеше ли първия половин час, щеше да оживее. Бранд, обаче… при състоянието, в което се намираше… Нищо не можеше да се каже.
Когато излезлите се върнаха с медицинския комплект и системата, Жерар почисти Бранд, заши раната и я превърза. После закрепи системата, счупи оковите с чука и длетото, които Рандъм бе донесъл, покри Бранд с чаршаф и одеало и отново му премери пулса.
— Как е? — попитах аз.
— Слаб — отвърна Жерар, придърпа си един стол и седна край дивана. — Някой да ми донесе меча… и чаша вино. Имам нужда и от двете. Освен това, ако е останала някаква храна, дайте ми, че съм гладен.
Луела се запъти към скрина, а Рандъм отиде да вземе меча му от закачалката зад вратата.
— Да не смяташ просто да се устроиш на лагер тук? — попита Рандъм, докато му подаваше оръжието.
— Точно така.
— Защо не пренесем Бранд на по-удобно легло?
— И там, където е в момента, си му е добре. Аз ще реша кога може да бъде преместен. Междувременно, някой да разпали огъня. После изгасете част от свещите.
Рандъм кимна.
— Аз ще се заема — заяви той. След това вдигна ножа, който Жерар бе измъкнал от хълбока на Бранд — тънка кама, с около осемнайсет сантиметрово острие. Рандъм я постави върху дланта си.
— Някой да познава това?
— Аз, не — обади се Бенедикт.
— Както и аз — рече Джулиан.
— Не — отрекох също.
Момичетата отрицателно поклатиха глави.
Рандъм започна да разглежда камата.
— Лесна е за скриване… в ръкав, ботуш или корсет. Изисквала се е истинска смелост, за да бъде използвана по този начин…
— Или отчаяние — подхвърлих аз.
— … И много точно предвиждане на състоялата се групова сцена. Едва ли не вдъхновение.
— Възможно ли е да го е направил някой от стражите? — попита Джулиан. — Още там, в килията.
— Не — отсече Жерар. — Никой от тях не успя да се приближи достатъчно.
— Камата ми изглежда добре балансирана за хвърляне — каза Дирдри.
— Така е — потвърди Рандъм и я завъртя между пръстите си. — Само че никой от тях не разполагаше с подходяща възможност. Сигурен съм в това.
Луела се върна и донесе поднос с нарязано месо, половин хляб, бутилка вино и бокал. Разчистих една малка масичка и я поставих до стола на Жерар. Докато слагаше върху нея подноса, Луела запита:
— Но защо? Излиза, че е някой от нас. Защо някой от нас ще иска да го направи?
Въздъхнах.
— Чий затворник мислиш, че е бил? — попитах.
— На някой от нас ли?
— Ако е знаел нещо, което е принудило някого да стигне до такива мерки, как смяташ? По същите причини, които са го накарали да го затвори на мястото, където беше и да го държи там.
Тя смръщи вежди.
— Пак не виждам никакъв смисъл. Защо просто не са го убили и да приключат?
Вдигнах рамене.
— Сигурно са искали да го използват по някакъв начин. Но на този въпрос само един човек може да ти отговори достоверно. Когато го откриеш, попитай него.
— Или нея — вметна Джулиан. — Сестричке, теб сякаш изведнъж те обзе свръхнаивност.
Очите на Луела гневно се впериха в тези на Джулиан, два айсберга, в които се отразяваше леден безкрай.
— Доколкото си спомням — започна тя, — когато те се върнаха тук, ти стана от мястото си, обърна се наляво, заобиколи бюрото и се изправи от дясната страна Жерар. Като при това доста се беше привел напред. А ръцете ти бяха извън полезрението ни, отдолу.