Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Докато се питах и чаках, наблюдавах останалите — безплодно, но неизбежно занимание. По-скоро от любопитство, отколкото заради евентуални подозрения, се заех да следя за реакции, улики, някакви знаци по лицата на присъстващите — лицата, които познавах най-добре на света, доколкото изобщо разбирах от подобни неща. И, разбира се, от тях не можах да науча нищо. Може би е вярно, че човек истински поглежда другите, само когато ги вижда за първи път, след което просто извиква в съзнанието си запечатания тогава образ и по него ги разпознава. Моят мозък е достатъчно ленив, за да повярва в тази история. Винаги, получи ли възможност, той се възползва от способността си да мисли абстрактно и се измъква от вършенето на работа. Този път се насилвах да видя нещо, но пак не се получаваше. Джулиан беше нахлузил своята леко отегчена, леко развеселена маска. По лицето на Жерар се редуваха изненада, гняв и замисленост. Бенедикт изглеждаше мрачен и подозрителен. Луела беше тъжна и непроницаема, както винаги. Дирдри имаше разсеян вид, Флора изразяваше съгласие, а Файона изучаваше всички останали, включително и мен, като си съставяше свой собствен каталог на реакциите.
Единственото, в което след известно време бях сигурен, бе, че разказът на Рандъм определено ги впечатляваше. Макар никой да не се издаваше, видях как отегчението изчезва, старите подозрения отслабват, а на тяхно място се раждат нови. Родствениците ми бяха заинтригувани, почти запленени. И всеки имаше въпроси. Първо бяха малко, после заваляха един през друг.
— Почакайте — прекъснах ги накрая. — Оставете го да довърши разказа си. Така на някои от въпросите ви ще бъде отговорено. А другите ги задайте след това.
Последваха кимания и изръмжавания и Рандъм продължи до самия край. По-точно, до нашата схватка с хората-зверове в апартамента на Флора, като обясни, че те бяха от същия вид като онзи, който е убил Кейн. Флора потвърди тази част.
Щом започнаха да задават въпроси, аз се заех внимателно да ги наблюдавам. Засега се ограничаваха с материала от историята на Рандъм и бяха мили и любезни. Ала ми се искаше да избягна преминаването от предположения към увереността, че зад всичко това стои някой от нас. Изплуваше ли тази идея, несъмнено щяха да заговорят за мен и да възникнат конфликти. Което можеше да доведе до грозни думи и създаването на настроение, каквото нямах желание да предизвиквам. Най-добре беше първо да потърсим доказателствата и, избягвайки взаимните упреци и обвинения, да притиснем, ако е възможно, виновника в ъгъла и едва тогава да укрепя позициите си.
Затова само наблюдавах и изчаквах. Когато почувствах, че часът на фаталния момент почти е ударил, спрях часовника.
— Всички тези спорове и предположения щяха да са излишни, ако в този момент разполагахме с пълните факти. А може би има начин да се сдобием с тях… и то веднага. Затова и съм ви събрал тук.
Това свърши работа. Накарах ги да ме слушат. Готови да действат. Вероятно дори с желание.
— Предлагам да направим опит да се свържем с Бранд и да го върнем у дома — обявих аз. — Сега.
— Как? — попита Бенедикт.
— С Фигурите.
— Опитвали сме — възрази Джулиан. — Не може да бъде достигнат по този начин. Не отговаря.
— Нямах предвид обичайния метод — казах. — Помолих всеки от вас да носи пълен комплект Фигури със себе си. Вярвам, че са тук?
Кимания в знак на потвърждение.