Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Тя поклати глава и усмивката й се стопи.
— Всъщност — нищо. Доколкото ми е известно, в Ребма никой не е чувал нищо за Мартин, откакто е минал през Лабиринта и е изчезнал. Не вярвам на тръгване Бранд да е знаел повече, отколкото на идване.
— Странно… — промърморих аз. — Да е разпитвал и някой друг за тези неща?
— Аз не си спомням — каза Джулиан.
— Нито пък аз — добави Бенедикт.
Останалите поклатиха отрицателно глави.
— Да спрем засега дотук, но да отбележим факта — предложих аз. — Трябва да съм наясно и с още някои работи. Както разбрах, Джулиан, преди известно време ти и Жерар сте правили опит да проследите черния път и тогава Жерар е бил ранен. След това двамата се отседнали при Бенедикт, докато Жерар се пооправи. Бих искал да получа информация за тази експедиция.
— Изглежда вече разполагаш с нея — отговори Джулиан. — Току-що описа точно какво се е случило.
— Къде научи всичко това, Коруин? — заинтересува се Бенедикт.
— В Авалон.
— От кого?
— От Дара.
Той се изправи, приближи се, застана насреща ми и ядосано ме загледа отвисоко.
— Ти продължаваш да ми пробутваш абсурдната си история за това момиче!
Въздъхнах.
— Вече безброй пъти говорихме за това. Обясних ти всичко, което знам. Ала независимо дали ми вярваш или не, точно тя ми разказа случая.
— Значи явно е имало неща, които си пропуснал да споменеш. Досега не беше ставало дума за това.
— Вярно ли е? За Джулиан и Жерар?
— Да — отвърна той.
— Тогава забрави за момент източника на информацията и ми разкажи какво се случи.
— Добре — съгласи се Бенедикт. — Сега, когато причината за цялата тази тайнственост вече не съществува, мога да говоря открито. Имам предвид Ерик, разбира се. Той не знаеше къде се намирам, както и мнозина от останалите. Новините за Амбър ги научавах главно от Жерар. Ерик ставал все по-неспокоен заради черния път и накрая решил да изпрати съгледвачи, които да го проследят през Сенките до самия му източник. Джулиан и Жерар били избраниците. Недалеч от Авалон, те били нападнати от голям отряд странни същества. Жерар използва Фигурите, за да ме повика на помощ и аз веднага отидох. Заедно разгромихме врага. Тъй като кракът на Жерар беше счупен по време на битката, а и самият Джулиан бе доста натъртен, отведох ги и двамата с мен у дома. Тогава наруших мълчанието си и се свързах с Ерик, за да му съобщя къде са те и какво е станало. Той им нареди да прекъснат пътуването и веднага, щом се възстановят, да се върнат в Амбър. Така останаха при мен, докато им заздравеят раните, след което потеглиха обратно.
— Това ли е всичко?
— Това е всичко.
Но не беше така. Дара ми бе разказала и друго. Тя говореше за още един посетител. Спомнях си това съвсем ясно. В онзи ден край потока, когато в мъглата над водопада се извиваше крехка дъга, а воденичното колело се въртеше ли въртеше, като извикваше видения и ги прогонваше отново, денят, в който се фехтувахме с Дара и говорихме, и пътувахме през Сенките, когато минахме през първобитната гора и излязохме при бурен поток, който въртеше колело, достойно за зърното на боговете, денят, в който си направихме пикник, флиртувахме и клюкарствахме, тя ми бе казала много неща, голяма част от които без съмнение не бяха верни. Ала Дара не бе излъгала за пътуването на Джулиан и Жерар, и бях склонен да вярвам, че и за посещенията на Бранд ми е говорила истината. А тя бе използвала думата „често“.
Бенедикт не криеше недоверието си към мен. И само то беше достатъчна причина да не споделя информация, която преценяваше като твърде деликатна, за да бъде моя работа. Дявол да го вземе, на негово място и аз щях да постъпя по същия начин. Но трябваше да съм идиот, за да му кажа сега какво знам. Защото съществуваха и други възможности.
Нищо чудно да имаше намерение по-късно да ми разкаже обстоятелствата около посещенията на Бранд. Не беше изключено те да засягаха нещо, което той не желаеше да обсъжда пред семейството, особено пред човека, опитал се да го убие.
А бе възможно, разбира се, и самият Бенедикт да стоеше зад всичко това. В такъв случай не ми се искаше дори да мисля за последствията. Служил съм под командването на Наполеон, Ли и Макартър и съм се научил да ценя и тактиците, и стратезите. Бенедикт беше и двете, и то най-добрият, когото съм срещал. Неотдавнашната загуба на дясната му ръка по никакъв начин не бе повлияла на тези му качества, нито пък го бе лишила от умението да се бие. Ако не бях извадил късмет, при последното ни недоразумение той като нищо щеше да ме направи на парченца. Не, никак не ми се искаше на дъното да е Бенедикт и нямах намерение насила да измъквам от него онова, което той бе сметнал за нужно да не споделя в момента. Надявах се само, че го пази за после.