Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Така че се задоволих с неговото „Това е всичко“ и минах на други въпроси.
— Флора — обърнах се към нея аз, — когато за първи път дойдох при теб, след катастрофата, ти каза нещо, което още не мога напълно да разбера. По-късно разполагах с много време за спомени и като се сетих за твоята загадъчна фраза, се замислих. Но още не мога да я проумея. Затова, моля те, кажи ми какво имаше предвид, когато каза, че из сенките бродят повече ужаси, отколкото някой можел да си представи?
— Хм, не си спомням да съм го казала — започна Флора, — но предполагам, че съм го направила, щом си останал толкова впечатлен. Знаеш ефекта, за който съм говорела: Амбър изглежда действа като магнит на всички съседни сенки, привлича нещата, които се намират в тях. Колкото си по-близо до Амбър, толкова по-лесен става пътят, дори за съществата от сенките. И макар между всеки две сенки да има някакъв процес на размяна на материя, ефектът при Амбър е много по-силен и действа само в едната посока. Винаги сме били нащрек за появата на разни по-особени неща. Е, няколко години преди възстановяването ти, в околността на Амбър тези неща изглежда взеха да се появяват по-често от обикновено. Опасни неща, почти без изключение. Повечето ни бяха познати от околните сенки. След време, обаче, започнаха да прииждат същества от все по-далече. Накрая се появиха и такива, за които не знаехме нищо. Не можехме да намерим никаква причина за това внезапно нахлуване, макар че търсихме някакви заплахи, които можеха да ги изтласкват към нас. С други думи, ставаше някакво невероятно проникване на Сенките в нашия свят.
— Татко беше ли още тук, когато всичко това започна?
— О, да. Няколко години преди възстановяването ти… както вече казах.
— Разбирам. Някой помислял ли е за възможността да има връзка между това състояние на нещата и заминаването на татко?
— Естествено — обади се Бенедикт. — Все още смятам, че това беше причината. Той тръгна да провери какво става и да оправи нещата.
— Но това е чисто предположение — намеси се Джулиан. — Знаете го какъв беше. За нищо не даваше обяснения.
Бенедикт вдигна рамене.
— За предположението ми има основания, обаче — каза той. — Както разбирам, татко е споделял загрижеността си за… миграциите на чудовища, да ги наречем, на няколко пъти.
Извадих картите си от кутията им. Напоследък си бях изработил навика постоянно да нося в себе си една колода. Намерих Фигурата на Жерар и се вгледах в нея. Останалите замълчаха и взеха да ме наблюдават. След няколко секунди, установих връзка.
Жерар продължаваше да седи във фотьойла, с оставен върху коленете меч. Все още се хранеше. Преглътна, като усети присъствието ми и изръмжа:
— Да, Коруин? Какво искаш?
— Как е Бранд?
— Спи — отвърна той. — Пулсът му е малко по-силен. Дишането му е същото… равномерно. Още е твърде рано да се каже…
— Зная — казах. — Най-вече исках да те питам дали си спомняш нещо. Малко преди заминаването на татко, случайно някоя негова дума или постъпка да те е оставяла с впечатлението, че може да е бил подтикнат от нашествието на съществата от Сенките в Амбър?
— Ей на това, според мен, му се вика насочващ въпрос — обади се Джулиан.
Жерар избърса уста.
— Възможно е да е имало връзка, прав си. Той изглеждаше разтревожен и ужасно зает с нещо. И действително говореше за съществата. Но никога на практика не е казвал, че те са главната му грижа… нито пък, че тя е нещо съвсем друго.
— Какво например?
Той поклати глава.
— Каквото и да е. А… да. Има нещо, което по всяка вероятност е хубаво да знаете, дори да не е важно. Малко след неговото изчезване, аз наистина се опитах да проверя нещо. И то бе дали на практика съм последният човек, който го е виждал. Почти сигурен съм, че е така. Цялата вечер бях в двореца и се приготвях да се връщам на флагманския кораб. Татко се бе оттеглил преди около час, но аз останах в караулното да поиграя на дама с капитан Тобен. Тъй като на другата сутрин отплавахме, реших да си взема някоя книга. Затова се качих тук горе, в библиотеката. Татко седеше зад бюрото. — Жерар посочи с глава. — Беше се заровил в някакви стари книги и все още не се бе преоблякъл. Кимна ми, когато влязох и аз подхвърлих, че идвам само да си взема книга. Той отвърна: „Дошъл си точно, където трябва“ и продължи да чете. Докато разглеждах лавиците, татко спомена нещо в смисъл, че не можел да заспи. Намерих си книга, казах му лека нощ, той ми пожела „Приятно плаване“ и излязох. — Жерар отново сведе поглед. — Сега съм сигурен, че носеше Рубина на справедливостта през онази нощ и аз го видях така ясно, както сега го виждам на теб. Също така сигурен съм и че не беше с него преди това същата вечер. Задълго след това останах с впечатлението, че го е отнесъл със себе си, където и да бе отишъл. В покоите му нямаше признаци да е сменял по-късно дрехите си. Повече не видях камъка, чак докато ти и Блийс нападнахте Амбър. Тогава той се появи на врата на Ерик. Когато го попитах откъде го е взел, заяви, че го е намерил в покоите на татко. Тъй като нямах доказателства, че ме лъже, трябваше да приема неговата версия. Но този въпрос все още ме измъчва. Когато ме попита — а и като видях, че си го сложил — съмненията ми се върнаха. Затова си помислих, че е по-добре и ти да знаеш за това.