Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Тогава Жерар пусна веригата и размаха секирата, защото един от воините с шипове на ръцете го бе нападнал с вдигнат меч. Нападателят падна и веднага беше сменен от друг. После третия и четвъртия ги сполетя същото. Около тях се трупаха още воини.
В този момент се мярна някакво замъглено движение и в живата картина се появи коленичилия Рандъм, стиснал в дясната си ръка пръстите на Бранд, а с лявата изправил стола пред себе си като щит, насочил навън краката му. Рандъм пъргаво се изправи и се хвърли върху нападателите, врязвайки стола между тях като истински таран. Стражите отстъпиха. Той вдигна стола и го развъртя. Един от воините лежеше мъртъв на пода, паднал под секирата на Жерар. Друг бе изпълзял встрани, вкопчил се в отрязания остатък от дясната си ръка. Рандъм измъкна кинжала си и го остави в намиращ се наблизо корем, разби главите на още двама души със стола и притисна до стената последния страж. Докато ставаше това, мъртвецът зловещо се вдигна над пода и бавно се понесе нагоре, като междувременно от него обилно капеше кръв. Промушеният с кинжала бе паднал на колене и стискаше с две ръце дръжката.
През това време Жерар хвана здраво веригата, запъна крак в стената и започна усилено да дърпа. Раменете му се разшириха, когато огромните мускули по тях се издуха. Веригата не помръдваше. Може би десет секунди. Петнайсет…
Тогава, с рязко издрънчаване, тя се скъса. Жерар политна назад и се задържа с бърз замах на ръката. Той хвърли поглед назад, явно към Рандъм, който в момента се намираше извън полезрението ми. Очевидно остана доволен, обърна се и вдигна отново изпадналия в безсъзнание Бранд. Както го държеше в ръце, Жерар ни махна изпод отпуснатия си товар. Тогава и Рандъм скочи до тях, с все стола, и също ни направи знак.
Всички се съсредоточихме над Фигурите им и след миг те вече стояха между нас, а ние се скупчихме наоколо.
Надигна се почти общ възторжен възглас, когато се втурнахме да го докоснем, да го видим, нашият брат, който се бе намирал в неизвестност през всичките тези години и току-що го бяхме измъкнали от тайнствените му похитители. И най-после, слава Богу, на някои въпроси щеше да бъде отговорено. Само че той изглеждаше толкова слаб, толкова блед, толкова…
— Отдръпнете се! — изкрещя Жерар. — Ще го отнеса на дивана! Тогава ще можете да го гледате колкото си искате…
Мъртвешка тишина. Защото всички се отдръпнаха, след което се вкамениха. Бранд беше покрит с кръв и тя още бликаше. От левия му хълбок стърчеше забит до дръжката нож. Преди миг той не беше там. Някой от нас току-що се бе опитал да прониже бъбрека му и по всяка вероятност беше успял. Не се зарадвах на факта, че „Предположението Рандъм-Коруин“, което гласеше „някой от нас стои зад всичко това“ намери убедително потвърждение. Разполагах със секунда, за да съсредоточа всичките си способности в опит мислено да фотографирам положението на всеки. После магията се развали. Жерар отнесе Бранд до дивана, а ние се отдръпнахме. И всеки от нас знаеше, че всички осъзнаваме не само какво се бе случило, но и до какви изводи водеше то.
Жерар положи Бранд легнал по очи и разкъса мръсната му риза.
— Донесете чиста вода да го измия — нареди той. — И кърпи. Дайте физиологичен разтвор, глюкоза и нещо, на което да ги окачим. Намерете цял медицински комплект.
Дирдри и Флора се запътиха към вратата.
— Моят апартамент е най-близо — обади се Рандъм. — В него ще намерите медицински комплект. Но единствената система е в лабораторията на третия етаж. Най-добре и аз да помогна.
Тримата излязоха заедно.
Всеки от нас е получил медицинско образование по някое време, при това и тук, и зад граница. Онова, което научавахме сред Сенките обаче, трябваше да се пригажда за Амбър. Повечето антибиотици от световете сенки, например, тук не действаха. От друга страна и личната ни имунна защита изглежда е по-различна от всички други, които сме изследвали, така че ние много по-трудно се разболяваме… а ако това стане, много по-бързо се справяме с болестта. Освен това притежаваме и силни регенеративни способности.
Всичко това е съвсем разбираемо — оригиналът трябва да е по-добър от своите сенки. И ние, амбъритите знаем тези факти от малки и гледаме да преминем медицинско обучение още в относително ранните фази на живота си. И в общи линии, въпреки приказките за хората, които сами се лекуват, при нас основният проблем е пълното, нелишено от основания недоверие към всекиго, особено към онези, в чиито ръце може да се е оказал животът ни. Всичко това донякъде обяснява защо не се втурнах да избутам Жерар и да поема сам грижите за Бранд, макар да бях завършил медицински колеж на сянката Земя само преди две техни поколения. Останалата част от обяснението идваше от факта, че Жерар не допускаше никой да се приближи до Бранд. И Джулиан, и Файона бяха направили по крачка напред, явно със същите намерения, само за да се сблъскат с лявата ръка на Жерар, изпречена като бариера на железопътен прелез.