Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— А пък доколкото си спомням аз — не й остана длъжен Джулиан, — ти самата се намираше на достатъчно за нанасяне на удар разстояние, от лявата страна Жерар… и също се бе привела напред.
— Тогава трябва да съм го направила с лявата ръка, а аз не съм левак.
— Може би точно на този факт Бранд дължи колкото живот му е останал.
— Изглежда, Джулиан, страшно много ти се иска да изкараш някой друг виновен.
— Хайде, стига! — намесих се аз. — Достатъчно. Знаете, че това е самозащита. Само един от нас го е направил и не така ще го накараме да се издаде.
— Него или нея — добави Джулиан.
Жерар се надигна, изправи рамене и ни загледа яростно.
— Няма да търпя да пречите на пациента ми — заяви той. — А ти, Рандъм, обеща да се погрижиш за огъня.
— Ей сега — каза Рандъм и се запъти към камината.
— Да се преместим във всекидневната до централната зала на долния етаж — предложих аз. — Жерар, ще поставя двама стражи да пазят тази врата отвън.
— Недей — възрази Жерар. — Бих предпочел, ако някой желае да направи опит, да стигне дотук. А на сутринта ще ви връча главата му.
Кимнах в знак на съгласие.
— Добре, ако имаш нужда от нещо, можеш да позвъниш… или да повикаш някой от нас с Фигурите. Утре сутрин ще те осведомим за всичко, което евентуално сме научили.
Жерар отново седна, изсумтя и започна да се храни. Рандъм разпали огъня и изгаси няколко свещи. Одеалото върху Бранд леко се надигаше и спадаше — бавно, но равномерно. Всички тихичко се изнизахме от стаята и тръгнахме към стълбите, като ги оставихме сами с искрите и пукането на огъня, със системата и бутилките.
VII
Много пъти съм се събуждал — понякога треперещ, винаги изплашен, — от кошмара, че отново се намирам в моята стара килия, отново сляп, в тъмниците под двореца на Амбър. Не, че и преди не ми се бе случвало да попадам в затвор. Няколко пъти съм бил затварян, за различни периоди от време. Но самотата и слепотата, при почти липсващата надежда да си възстановя зрението и свободата, бяха оставили дълбоки следи в съзнанието ми. През деня обикновено успявам да държа тези спомени по-далече от мислите си, ала нощем, понякога, те излизат на свобода и танцуват необуздано из мозъка ми. Видът на Бранд в неговата килия отново ги бе събудил и аз потръпвах, макар че нощта беше топла. А това последно разтърсване сякаш допринесе за окончателното им настаняване в главата ми. Сега, сред братята и сестрите ми в обкичената с щитове всекидневна, не можех да се отърва от мисълта, че някой от тях бе постъпил с Бранд така, както Ерик бе постъпил с мен. Независимо, че самата възможност едва ли можеше да се нарече изненадващо откритие, фактът, че се намирах в едно помещение с виновника, а нямах представа кой е, ужасно ме тормозеше. Единствената ми утеха беше, че всички останали, според наблюденията ми, също изглеждаха разтревожени. Включително и виновникът, сега, след като теорията ми за съществуването му бе доказала правотата си. Разбрах, че през цялото време съм се надявал за всичко да са отговорни чужди хора. Ала, уви… От една страна трябваше да внимавам повече от всякога какво говоря. От друга — моментът изглеждаше подходящ за изстискване на информация, при положение, че всички бяха все още в необичайно състояние на духа. Желанието да си сътрудничат пред надвисналата заплаха можеше да се окаже полезно. Дори виновникът ще гледа да се държи като всички останали. А кой знае какво би могъл да изпусне, докато полага усилия да го прави?
— Е, има ли още някой дребен, интересен експеримент, който ти се ще да проведеш? — поинтересува се Джулиан, като сключи ръце зад тила си и се облегна в любимия ми фотьойл.
— За момента, няма — отвърнах му аз.
— Жалко — въздъхна той. — Надявах се да предложиш издирване и на татко по същия начин. Тогава, ако ни провърви, бихме могли да го намерим и някой да го отстрани от пътя с по-голяма сигурност. След това защо пък останалите да не поиграем на руска рулетка с тези твои чудесни оръжия, дето ги сътвори? Победителят получава всичко.
— Говориш необмислено — отбелязах аз.
— Не е вярно. Обмислил съм всяка дума. Толкова много време хабим да се лъжем един друг, че ми се стори забавно да изразя онова, което наистина чувствам. Само за да видя дали някой ще забележи.
— Както виждаш, забелязахме. Освен това забелязахме и, че сегашният Джулиан с нищо не е по-добър от предишния.