Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Избери си който искаш, но ние и двамата се интересуваме дали имаш някаква идея какво смяташ да правиш по-нататък?
— Имам — отговорих. — Възнамерявам да се сдобия с отговорите на няколко въпроса, свързани с всичко онова, което ни тормози. Спокойно можем да започнем с Бранд и неговите проблеми. — Обърнах се към Бенедикт, който седеше до камината и гледаше пламъците: — Докато бяхме в Авалон, ти ми каза, Бенедикт, че Бранд е бил един от онези, които са ме търсили след моето изчезване.
— Точно така — потвърди Бенедикт.
— Всички те търсихме — подхвърли Джулиан.
— Ала не в самото начало. Първо сте били само Бранд, Жерар и ти, Бенедикт. Нали така ми каза?
— Да — рече той. — Но и другите действително тръгнаха да те търсят, само че по-късно. Тогава ти споменах и за това.
Съгласих се с кимване.
— По онова време Бранд попадна ли на нещо необичайно?
— Необичайно ли? В какъв смисъл?
— Не знам. Опитвам се да намеря някаква връзка между онова, което му се е случило на него, с това, което се случи на мен.
— Тогава не търсиш, където трябва — заяви Бенедикт. — Той се върна и обясни, че не е постигнал никакъв успех. А след това вися тук цяла вечност, необезпокояван.
— Знам тези неща — отвърнах. — Ала от онова, което ми каза Рандъм, разбирам, че последното му изчезване е станало приблизително месец преди моето възстановяване и завръщане. В това има нещо странно. Ако не е споменал нищо по-особено, когато се е върнал след издирването, не го ли е направил малко преди изчезването си? Или междувременно? Каквото и да е. Разкажете, ако знаете нещо!
Последва всеобща размяна на погледи. Но всички изглеждаха по-скоро любопитни, отколкото нервни или подозрителни.
— Ами — започна накрая Луела, — не съм сигурна… Може би това е без значение.
Погледите се събраха върху нея. Тя започна бавно да завързва и развързва колана си, докато говореше.
— Беше някъде между връщането и изчезването на Бранд — продължи Луела. — Вероятно нищо не означава. Просто ми се видя странно. Преди много време Бранд пристигна в Ребма…
— Преди колко време? — попитах аз.
Тя се намръщи замислено.
— Петдесет, шейсет, седемдесет години… не помня със сигурност.
Опитах се да приложа грубия коефициент на преобразуване, който бях изчислил по време на дългото си затворничество. Един ден в Амбър се равняваше на малко повече от два дни и половина на сянката Земя, където бях прекарал изгнанието си. Исках да подреждам събитията в Амбър по моята собствена скала на времето, когато бе възможно, просто за да не би да изникнеше някоя неочаквана връзка. Значи Бранд бе ходил в Ребма някъде през деветнайсети век.
— Каквато и да беше датата — пак подхвана Луела, — той се отби на гости при мен. Остана няколко седмици. — Тя погледна към Рандъм. — Интересуваше се от Мартин.
Рандъм присви очи и наклони глава.
— Обясни ли защо?
— Не съвсем. Намекна, че е срещнал Мартин някъде при пътуванията си и даваше да се разбере, че би желал отново да се свърже с него. Едва след като си замина осъзнах, че единствената причина за посещението му е била да научи всичко възможно за Мартин. Знаете колко хитро умее Бранд да подпитва, като уж това не го интересува изобщо. Чак, когато говорих и с неколцина други, при които бе ходил, започнах да проумявам какво е постигнал. Така и не разбрах защо, обаче.
— Много странно — отбеляза Рандъм. — Това ме подсеща за нещо, на което досега не придавах особено значение. Веднъж той ме разпитва надълго и нашироко за сина ми… и то трябва да е било точно по това време. Но тогава не спомена нищо за тяхна минала среща… или че иска да се види с него в бъдеще. Всичко започна от някакъв спор по въпроса за извънбрачните деца. Когато показах, че се чувствам обиден, той се извини и ме обсипа с учтиви въпроси за момчето, което тогава приех като обикновена проява на любезност — просто желание да замаже положението. Но ти си права, че Бранд умееше да измъква информация от хората. Защо досега не си ми казвала нищо за този случай?
Луела мило се усмихна.
— Защо пък да го правя?
Рандъм бавно кимна. Лицето му остана безизразно.
— Е, и какво му разправи за Мартин? Какво успя да научи от теб? Какво знаеш ти, а аз не знам?