Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Съмнявам се. Но достатъчно бе, че държеше главата ми в хоризонтално положение и така кръвното ми остана стабилно, докато дойде лекарят. За Бога, Пепус, още ли си мислиш, че е намесен някой със свръхестествени способности?

— Не — изгледа го строго императорът. — Защото съм сигурен, че го открих. — Изправи се рязко. — Наредих да снемат обвиненията от Амбър. Съществуват противоречия в уликите, тъй че нямаме никакви основания да я обвиняваме. Виж, на теб ще са ти нужни всички твои способности, когато отидеш на Бития.

— Какво? Пускаш ли ни?

— Казах го на Бигъл точно преди да го убият. Но ще добавя сега онова, което не можах да кажа в двореца. Ако настояваш да идеш там и да се заемеш с разследване, ще ти е нужно цялото ти религиозно войнство. Не ме моли за разрешение, не мога да ти го дам. Просто вземи всички свои съратници и заминавай.

— Но защо…

— Защото това е единственият начин да спасим Бития от драките. Изпращам и малък военен отряд. Ще ти кажа нещо, което досега се стараех да запазя в тайна. Те са диваци и се избиват помежду си. В центъра на всичко това е митът за Месията. Ето нещо, което ще те направи щастлив.

— Какво? — Колин почувства, че го облива хладна пот. — Затова ли мястото е толкова важно за теб?

— Не. Важно е, защото представлява ключов навигационен пункт за промяна на курса при хиперпространствен полет. Всеки, който минава оттам, трябва да напусне хиперпространството, да извърши корекция в курса и да продължи. Казват, че пространството там се „сгъвало“ по особен начин. Някои се отбиват и на планетата.

— Значи затова и драките го искат.

Пепус прокара ръка през косата си.

— Един Господ знае защо го искат драките. Те са по-потайни и от мен. Проклетата планета е ужасно далеч от техните граници и просто не мога да разбера защо си пъхат муцуните там.

Колин сграбчи края на чаршафа и изтри с него потното си лице.

— Какво искаш от мен?

— Да ме убедиш, че няма да стигнем до положение да воюваме помежду си.

— Нямам свое царство, освен Небесното.

Пепус изруга невъздържано, сетне стисна устни. Когато заговори отново, гласът му беше сподавен.

— Съдя те с моите мерки, защото нямам друг избор, но ето какво ще ти кажа — ако се наложи да избирам между двама ни, няма да се поколебая да избера себе си. Нищо, че си светия.

— А аз вече избрах Господ Бог вместо теб — отвърна незабавно Колин.

Императорът го погледна, после се изправи и се насочи към вратата.

— Ще се видим на Бития — подхвърли през рамо.

— До скоро виждане, стари приятелю — кимна Колин. — И се опитай да поспиш.