Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Не можеше да го остави тук. Имаше само едно нещо, което би могла да направи с него. Беше чувала за дивите животни, които обикалят покрайнините на селището, там, където нощем изхвърляли боклуците. Достатъчно бе да устрои малък инцидент на готвача. Да речем, че се е покатерил да гони някой гущер по колоната и е паднал.
Или пък някой по-едър гущер е събрал кураж и го е нападнал.
Амбър потрепери при тази мисъл. Изведнъж погледът й попадна върху скарата. Трябваше да се отърве и от отровната храна. Инак току-виж убиецът успял и след смъртта си. Колин едва ли скоро щеше да забележи отсъствието й. Беше се отдал на медитация в библиотеката. Разполагаше с достатъчно време, оставаше само да събере смелост.
Нямаше друг изход. Едва ли щеше да издържи още едно разследване.
Амбър улови трупа за краката и го задърпа навън, където нощта вече се спускаше.
Не забеляза непознатия, който наблюдаваше помещенията на Скиталците от сянката на близкия ъгъл.
Дрефорд се усмихна мрачно. Отбеляза си в електронния бележник да се свърже с Уинтън веднага щом приключи с наблюдението. Най-сетне пробивът, който толкова отдавна чакаха. Междувременно той извади джобната си камера и засне цялата случка.
18.
В шкафа бе студено и тъмно. Фантом идваше на себе си бавно, опитвайки се да отклони вниманието си от обкръжаващата го действителност, като проследява електронните вериги на костюма. Очакваше Джек. Двамата с Джек се допълваха. Джек му даваше топлина, сол и вода… живот. Когато беше с Джек, фантом не се плашеше от нищо. Освен това получаваше от него кръв и други хранителни съставки. Но засега се въздържаше от повечето от тях, защото осъзнаваше, че по някакъв начин може да навреди на Джек.
За един кратък миг той се срещна с друг живот. Чуден и смъртоносен. Растящ бързо. Неочаквано фантом се озова върху безкрайна равнина, толкова миниатюрна, че би могла да бъде заселена само с микроживот. И там, върху тази плоскост, той бе вкопчен в истинска борба за оцеляване. Почувства, че някой го тегли надолу и се опитва да го притисне. Непознатият полагаше отчаяни усилия да го погълне, да го превърне в част от себе си и фантом продължи да се съпротивлява упорито, като не спираше да се пита къде е Джек и какво ще стане, ако изгуби тази битка.
— Исусе! — възкликна сержант Ласадей, втренчил поглед в панорамния екран. Корабът се спускаше в стръмна орбита към повърхността на Бития и сега планетата се разкриваше пред тях в целия си блясък. Те се снижиха под облаците и веднага щом навлязоха в плътните слоеве на атмосферата корпусът започна да вибрира.
Ласадей беше новоназначеният сержант в отряда на Джек. Имаше гола, излъскана като яйце глава, мургаво лице и насмешливи очи. С телосложение на гранитен блок, сержантът стоеше леко разкрачен, подпрян на стената, за да избегне резките движения. Той извърна поглед към екрана и изруга отново.
— Какво има? — попита Джек.
— Излъгали са ни, приятелче. Ето какво има. — Вдигна ръка и всмукна от цигарата, а сетне изпусна гъст облак син дим.
Джек също погледна към екрана. При тази скорост не можеше да се различи кой знае колко от пейзажа под тях. Виждаше само размазани кафяви и зелени петна.
— Говори де.
Сержантът го измери с поглед.
— Хълмовете, приятелче. Погледни към хълмовете. Дори и високите планини.
— Не разбирам… — намръщи се Джек.
— Заоблени — продължи Ласадей. — Нито един от тях не е остър. Вятърът и водата са ги обработвали твърде дълго. Това е стар свят, много стар… иди после ми разправяй, че цивилизацията долу била млада.
Джек затвори очи, помисли за миг и отново втренчи поглед в сержанта.
— Ще си правиш изводите, след като кацнем, сержант. Макар че може и да си прав. — Обърна гръб на сержанта и се отдалечи, изпроводен от тихия му смях.
— Да, сър — подвикна отзад сержантът.
Без да му обръща внимание, Джек се отправи към склада със снаряжението. Напоследък се бе вманиачил непрестанно да проверява какво е състоянието на костюма. Не можеше да си обясни защо го прави, но пропуснеше ли някоя възможност, изгубваше способност да се концентрира. Пристъпи в помещението и се приближи към шкафчето.