Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Този човек е получил удар. Трябва да го изнесем.
Амбър помогна да положат Свети Колин на носилката, сетне попита:
— Той… ще се оправи ли?
— Колкото по-скоро въведем биочип, за да премахне съсирека, толкова по-големи са шансовете му — отвърна лекарят, докато се отдалечаваше с количката. — Засега пораженията изглеждат малки.
Пепус кимна на двама от полицаите.
— Отведете я за разпит.
Джек улови Амбър за раменете и я дръпна зад себе си.
Императорат го погледна намръщено.
— Позволете да ви напомня, капитане, че сте се заклели да ме защитавате.
Джек изкриви устни в горчива усмивка, когато си спомни, че бе излъгал при даването на клетвата. Амбър се облягаше на него и той почувства, че тялото й изстива.
— Докато идвах насам, срещнах един мъж, който бягаше. Виждал съм го и преди. Бих искал, ваше величество, да проверя кой е. Струва ми се, че камерата в коридора го засече. Предполагам, че ваше величество няма да има нищо против да бъде извършена подобна проверка.
Лицето на императора пламна. Джек забеляза, че Пепус се колебае как да постъпи. Накрая кимна:
— Добре. — Обърна се и напусна залата, а тълпата от зяпачи се разтвори пред него като вълна край скала.
Едва сега Джек почувства, че Амбър трепери.
— Божичко! — възкликна тя. — Аз съм го направила, нали?
— Съмнявам се — отвърна Джек. — Но ще е трудно да го докажем.
Пепус все още трепереше от гняв, когато стигна личните си покои. Смъкна наметалото си и го запокити на земята, преди прислужникът да успее да го улови. В кабинета вече го очакваше Уинтън.
— Твоята полиция е допуснала още един убиец в двореца — заговори ядосано императорът, докато се отпускаше в креслото.
Уинтън се поклони и остана наведен, с вперен в земята поглед, макар че ужасно му се искаше да разгледа внимателно лицето на императора.
— Добре ли е ваше величество?
— Напълно. Но не и Свети Колин. Получи удар, докато изяснявахме някои разногласия. Не зная как точно е станало. Може наистина да е било удар, но повече няма да търпя подобни неща, Уинтън. Твоята служба процъфтява върху собствената си потайност, но не върши никаква работа. Ето защо се наложи да възкреся онези проклети Рицари.
— И те помогнаха ли ви?
— Не.
Уинтън се изправи.
— В такъв случай грешката не е само моя.
Пепус впи в него зелените си очи.
— Може би — рече накрая. — Но капитан Сторм поиска разрешение да разследва случая.
Уинтън стоеше съвършено неподвижно. Осъзнаваше, че трябва да действа изключително внимателно.
— Аз обаче не съм съгласен — продължи императорът.
— Още едно убийство на този етап може да ни създаде неприятности. Доминионът…
— Доминионът да върви по дяволите! — Пепус вдигна тежката кристална топка от бюрото си и я завъртя в ръце. — Дадох им пари да финансират армията. Държа ги в ръцете си, макар че те все още не го знаят.
— В такъв случай ще ми позволите ли да ви посъветвам за нещо, което вероятно обмисляте отдавна. Ситуацията на Бития изисква незабавна намеса. Пратете там Рицарите, заедно с голямо военно подразделение. Дори Джек Сторм не може да е на две места едновременно.
— Така е — кимна замислено Пепус. — Дявол те взел, Уинтън. Ако го направя, ще си имам ядове с Колин. Може да се разрази истинска религиозна война. Колин е не само амбициозен, но и притежава магнетизъм.
— Но нали казахте, че е получил удар?
— Ала не е мъртъв! Не е мъртъв, Уинтън! Щял да се възстанови доста бързо. Той ще се бие със зъби и нокти за Бития, защото онази планета е една от опорните точки на тяхната вяра. Ако отидем на Бития, той също ще се появи там, а точно това не бих искал да стане.
— Кой знае — сви рамене Уинтън. — Може пък да загине по време на някой граждански бунт.
В личните покои на императора се възцари гробна тишина.
15.
Джек разтърка възпалените си от безсъние очи. Образите на екрана продължаваха да се менят. Премигна, протегна се към дистанционното и ги върна назад, до мястото, което бе пропуснал. Тъкмо на тези записи видя онова, което търсеше.
Мъжът, с когото се бяха разминали в коридора. Същият, който го бе посетил в ролята на пратеник. На записа се виждаше как при разминаването със Свети Колин и Амбър той протяга ръка и докосва за миг преподобния по рамото — всъщност на пръв поглед нищо заплашително, нищо напомнящо за убийство.