Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Джек чакаше нетърпеливо на външния портал, докато течеше проверката. Постовият от Планетната полиция не сваляше подозрителен поглед от него, но най-сетне машината изплю обратно картата му.

— Преминавайте — кимна му полицаят.

Джек не се съмняваше, че капитан Дрефорд ще бъде известен веднага щом пристъпи в асансьора. Постави си значката и се отправи към залата за аудиенции.

Дотук всичко изглеждаше както обичайно. Асансьорът пое нагоре гладко, с едва доловими вибрации под краката му и Джек отмести поглед към екранчето, на което се меняха номерата на етажите. Кабината се движеше не само вертикално, но и хоризонтално. Най-сетне спря и вратата се отмести. Джек пристъпи навън и се огледа.

Амбър и Свети Колин. Дали вече са тук? Ако е така, Амбър още ли е под контрол? Джек отметна назад перчем и откри, че челото му е влажно. Поколеба се накъде да тръгне и в този миг от далечния край на коридора отекна вик.

Джек хукна право натам. Някой крачеше насреща му и двамата се сблъскаха, но Джек побърза да продължи, защото бе разпознал гласа на Амбър. Закова пред входа за личните покои на императора, точно когато наоколо избухна суматоха.

Амбър беше на колене, положила в скута си главата на Колин, от чиито ноздри се стичаше кръв. Над тях се беше надвесил Пепус, с щръкнала от уплаха коса.

— Исусе! — възкликна Джек и се опита да си проправи път през кордона от Рицари и полиция.

Амбър вдигна глава. Изхлипа, сетне попита през сълзи:

— Мъртъв ли е?

Пепус приклекна и хвана ръката на Колин.

— Не — отговори на въпроса й. — Все още има пулс. Докторът ще пристигне всеки момент. — Сетне: — Какво му направи?

— Аз ли? Нищо! Прилоша му заради вас, с тези ваши истории за убийци, за Бития и обвиненията срещу Скиталците… — гласът на Амбър секна, когато си даде сметка, че обвинява императора, сведе глава и отново погали агонизиращото лице на Колин.

Дрефорд застана до императора. Имаше доволен вид.

— Ваше величество, камерите и специалистите докладват, че са засекли големи емоционални колебания.

Кой знае защо Джек изведнъж си спомни за облечения в черно убиец, който му бе показал окървавено златно око на дланта си. Защо точно сега си бе припомнил тази сцена?

Внезапно се сети за човека, с когото се бяха сблъскали в коридора.

— Божичко мили! — прошепна той. Не се съмняваше, че това е бил истинският убиец.

Амбър вдигна глава.

— Джек — устните й трепереха. — Не бях аз…

— Зная — рече и й даде знак да мълчи. В този момент пристигна докторът и той му направи път.

Един от Рицарите претършува лекаря, преди да му позволи да се надвеси над преподобния. Докторът повдигна клепача и прегледа ретината с инструмент, след това извърши някои други бързи проверки. Накрая се изправи.